February 2014

СТАРОСТТА НИ ОТИВА - Недялко Йорданов

Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.

Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро - подстрижка.

Старостта ни отива.
С 50 грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.

Вечер - сън пред екрана.
Сутрин - вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.

Като слънце ръждиво
над пожъната нива
най-красиво на залез -
старостта ни отива.

( *** )

Заземява се
нулата , а фазата
се занулява !...

( *** )

Колкото и да
е чужбѝна дѝвна , не
е БЪЛГАРИЯ !!!

( *** )

Човек не се ли
доказва , душевна го
язва наказва ...

Човек не се ли
доказва , душевна го
язва пр...г...зва ...

( *** )

Когато БОГ е
(в) сърцето , щастието
не е отнето ...

( *** )

Свободна воля
и съдба са сѝли , за
да се сколаса ...

( *** )

Защо вместо да
се надмразваме , не се
преобѝчаме ?!...

Същност

Ти не разбираш как ме нараняваш
и ме препъваш точно пред вратата.
Аз вече свикнах с болката отляво,
с крещящата тъга на тишината.

Отдавна скривам втората си същност…
Но щом нощта над миглите се спусне,
нахлувам в твоя сън и те прегръщам.
Загубвам се във топлите ти устни.

А с утрото се сливам със тълпата…
Навличам старата си скучна кожа.

Ще ме откриеш - нося аромата
на нощ, до съвършенство невъзможна.

ДУМИ /по Керстин Шармберг и rhymefan/

Като звездите
са думите искрени
в дълбоката нощ...

Pages