May 2014

ДЪЖДОВНА ЕСЕН - хайбун

Късна есен. Мъглата се оттегли. Ситен дъжд вали, напомняйки за идващата зима. Самотни листа на полуголи клони. Капчици вода.

Есенни листа
посипали гората.
Дъждовни капки.

...
© Николай Пеняшки – Плашков

Романът "КЕНТАВЪРЪТ" от ДЖОН ЪПДАЙК

С романът „Кентавърът” големият американски писател Джон Ъпдайк се налага сред над големите американски автори на американския критически реализъм.
Сюжетът на романа е откъснат от реалната действителност на живота – жива, изстрадана и силна. В него се чувства вплита-нето на античните митове със съвременната действителност в Пенсилвания през периода на 1947 г.
На базата на една древногръцка легенда и в съчетание със спомените за своето детство, писателят Ъпдайк преразказва историята през погледа на днешния човек.

100-те НАЙ-АКТУАЛНИ КНИГИ

1. Властелинът на пръстените

от Дж. Р. Р. Толкин
Не е възможно да се предадат на посягащия за пръв път към тази книга всичките й достойнства, нейният мащаб и великолепие.
Криволичещ от епичното до комичното, от пасторалното до диаболичното, сюжетът пресъздава по възхитителен начин герои и сцени в един изцяло измислен, но напълно правдоподобен свят на джуджета, елфи и хора.
Пред вас е пълното издание на един невероятен роман, който не ще ви даде миг покой до последната страница… и дълги години след това.

2. Пътеводител на галактическия стопаджия

Маулана Джалал ал-Дин Руми - ПОЕЗИЯ

Маулана Джалал ал-Дин Руми / персийски поет

Откъси от „ Маснави”
...
Интуицията е един чужд език за егото.

...
„ Знание” означава непосредствен опит за огъня:
ти самият да почувстваш огъня,
а не да бърбориш за дима.
Целият този помпозен шум,
че притежаваш „духовна власт”
и че си вещ в духовността
е само начин да се каже на света:
„ Аз не разбирам нищо. Моля, извинете ме.”

...
Езикът е завеса, скриваща душата.
Когато задуха вятърът,
ние виждаме какво има
вътре в къщата.

Кратка история на Персийската литература

Старата Персийския империя е запазена в много клиновидни надписи и е един индоевропейски език с близки сходства със санскрит и Avestan (на езика на зороастрийски свещени текстове). След падането на Achaemenians древният разработени език, в провинция Pars, в Близкия персийски или Пахлави (едно име, произлязло от Parthavi – това е, Партия). Пахлави е използван цялият Sassanian период. Макар и малко сега остава на това, което трябва веднъж да бъде значителна литература.

КЛАСИЧЕСКИ ЛИТЕРАТУРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЧЕТЕНЕ

Романи
*********
1. "Дон Кихот" Мигел Сервантес
2. "Пътешествията на Гъливер" – Джонатан Суифт
3. "Гордост и предразсъдъци" – Джейн Остин
4. "Оливер Туист" – Чарлз Дикенс
5. "Писмото на Скарлет" – Натаниел Хотърн
6. "Моби Дик" – Хърман Мелвил
7. "Мадам Бовари" – Густав Флобер
8. "Престъпление и наказание" – Ф.М. Достоевски
9. "Анна Каренина" – Лев Толстой
10. "Приключенията на Хъкълбери Фин" – Марк Твен
11. "Процесът" – Франц Кафка

Бедни хора /откъс

автор: Виктор Юго
.
Нощ. Бедната къщурка затворена немее.
В бърлогата е тъмно, но нещичко светлее
тук-там сред тая плътна студена мрачина.
Висят рибарски мрежи на голата стена.
А в ъгъла, където на прашните полици
проблясват в полумрака бедняшките паници,
виси завеса вехта над дълъг сенчест нар.
И на дъските груби, върху дюшека стар
спят пет дечица малки — в гнездото на душите.
И светлинки дордето потрепват по стените,
на колене, опряла в постелята чело,

Ave, Dea; morituros te salutat

На Жюдит Готие

Смъртта и красотата две бездни са — дори
по-мрачни от нощта, от свода по-сияйни,
две страшно плодовити, чудовищни сестри
с една и съща страст, с едни и същи тайни.

О, черни, руси къдри, о, страст — пожар в зори,
изпепели ме ти; о, погледи омайни,
о, перли в морските вълни — слънца нетрайни,
о, светозарни птици вдън мрачните гори.

Съдбите ни все пак приличат си, о, мила,
макар че са различни лицата ни на вид;
и — бездна — твоят взор влече с неземна сила,

Ave, Dea; morituros te salutat

На Жюдит Готие

Смъртта и красотата две бездни са — дори
по-мрачни от нощта, от свода по-сияйни,
две страшно плодовити, чудовищни сестри
с една и съща страст, с едни и същи тайни.

О, черни, руси къдри, о, страст — пожар в зори,
изпепели ме ти; о, погледи омайни,
о, перли в морските вълни — слънца нетрайни,
о, светозарни птици вдън мрачните гори.

Съдбите ни все пак приличат си, о, мила,
макар че са различни лицата ни на вид;
и — бездна — твоят взор влече с неземна сила,

Надпис върху екземпляр на „Божествена комедия“

автор: Виктор Юго
.
Веднъж, по здрач, видях човек с осанка строга,
пресече пътя ми в широка римска тога
и — черен исполин сред залеза червен —
ме спря и с огнен взор, тревожно вперен в мен,
прониза тялото ми, в ужас див примряло,
и каза ми: — Преди, в далечното начало,
бях цяла планина в огромния простор,
но сляпата душа високия затвор
събори и поех по стълбата безкрайна
на Битието; дъб клонат — една ли тайна
аз криех като свят олтар, запял с листа;

Pages