February 2015

( *** ) - по нарòдна м`ъдрост

Пр`ъст да подадèш ,
ръкà* ще ти отк`ъснат ,
бèз да разберèш ...

---------------------------

душà*
сърцè*
живòт*
любòв*
съдбà*
мечтѝ*

КОЙ Е ПО-ПО-НАЙ?

На депутатите
вдигнаха заплатите,
а на съдиите
удариха балтиите...

ЧОВЕКЪТБГ /по rhymefan/

Очи щом вдигаш,
от книгата унесен,
звездите стигаш...

опит за „танка“ по логото на сайта „човекътбг дот ком“

картината на
сайта е дървото на
живота и от

него на син фон - на БОГ
очите - струят звезди

Осъдени

Той е грозен и стар. А пък тя е красива!
И почтените скачат: "Как успя до я върже?
Тази обич е странна, тя на тях не отива.
Тя е смешна гротеска. Много бързо ще свърши."

Той е стар Квазимодо, а пък тя е Снежанка.
Но в очите го гледа. И със поглед го гали.
А разумните бързо ги осъждат :"Пиянство!
ала щом изтрезнеят, те ще страдат." ...Едва ли,

те са толкова чисти, щом си хванат ръцете.
И сами си създават малък свят с чудеса.
В него няма интриги, лицемерни съвети.
Този свят е заключен между двете сърца.

простèте

простèте
кнѝги
непрочèтени

простѝ
живòте
унизèн

душѝте -
с`якаш
съборèтини

.....................................

а любовтà -

на злòто
в
плèн

( *** )

прòшка се ѝска
и прòшка се дàва за
БÒЖИЯ СЛÀВА

( *** )

простѝ ... живòте
съвършèн ... за вярата
на всѝчки в тèбе ...

Простете ми, всички вие, които ме обичате и които обичам! Простете и вие, които се опитвате да сломите духа ми и вярата в красотата! Простете!

Прошка

Днес искам прошка! Най напред- от Бога!
Невяра и грешките прости ми!
Заблудата, че и без тебе мога
да следвам пътищата ти незрими.

Прости и ти, мой дълго чакан сине-
за укори, за нежност премълчана,
за болката, която не подмина
сърцето ти, ограбено отрано!

Простете ми, родители любими,
за пълната с тревоги тъжна старост...
Виновна съм. Но искам да ви има!
Да има кой вратата да отваря.

Когато

Понякога се чудя кога ще изтрезнееш
след бурята, която летежа ти прекърши?...
Отново ще продишаш, със глас ще се разсмееш,
внезапно предусетил - едно пиянство свърши.

Кога ще проумееш, че всяка късна обич
в утробата си носи финалните акорди?
Че в празното огнище угасва всеки огън,
че корабът отплавал... А ти си сам зад борда.

Кога в тълпата скучна отново ще откриеш
небето от коприна, врабче на мокър клон,
една светулка бледа, за влюбени- магия,
забързаните хора, едно дете с балон...

Pages