Добре дошли!

Дата: 19.04.2013
Категория:
Автор: Wendy

Мъжете вечно тръгват за нанякъде...
И винаги са толкова заети!
Нощта на раменете си намятат,
изтрили обещания и клетви.

Те винаги са искрени. До време.
И толкова си вярват, че обичат!
А всъщност, ни превръщат във мишени-
в пробойни после вятърът наднича.

Мъжете често падат на колене.
Когато се почувстват неразбрани,
насочват се към следващи вселени,
кръстосват непознати океани.

Дата: 19.04.2013
Категория:
Автор: rhymefan

... за Сл`ънка Сл`ънчо закр`ънка ...

Дата: 17.04.2013
Категория:
Автор: rhymefan

СТИХЪТ едничък
левитира и храна
е на всемира

Дата: 17.04.2013
Категория:
Автор: Wendy

Навярно срещнах истинския Рицар...
И кой ли вятър го довя, не питах.
Зад броня от черупките на птици -
небръснат, недоспал, с очи протрити.

Ръждив и смачкан, зърнах ореола,
закрилял го по дългия му път.
През раните, до кръв оголени,
туптеше топла, уязвима плът.

Прегърнах го (тъй дълго беше странствал!)
Целунах го (от филмите го знаех).
А после - се завърнахме в Ла Манча
да търсим мелници. Дори под наем!

Дата: 17.04.2013
Категория:
Автор: rhymefan

обичта
влюбогатява
влюБОГатява

Дата: 17.04.2013
Категория:
Автор: rhymefan

Л`озе ... Стърчѝ тук -
там`е ч`учело ... На Дон
Ких`от след`овник ...

Дата: 16.04.2013
Категория:
Автор: Wendy

Забравяме какво е да се любим.
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим...
А пътят е отцепен. За обратно.

Напред е тъмно. А назад - засади.
Лиани в гъсти мрежи ни обвиват.
Не помним вече, че сме още млади.
Дано поне наистина сме живи!

И бавно се размиваме сред мрака
в отровата на стадната си същност...
... А някъде - скандално неочаквани,
две антилопи жадно се прегръщат.

Дата: 16.04.2013
Категория:
Автор: Wendy

Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша...Изгубена... Чужда...

Не заключих... Забравих вратата.
И виелица грабна те взломно.
С писък хукна след теб тишината-
онемелия миг да догони.

Не успя...Уморено притихна.
Със опашка, виновно подвита.
Заредиха се нощи безлични...
Във мансардата, там, до звездите

самотата на масата седна,
убедена, че вечно ще властва.
Тази Пирова, жалка победа
ти, Любов, не видя. Разпиля се...

Дата: 16.04.2013
Категория:
Автор: rhymefan

бъдѝ
съкрушѝтелно нежна
градѝвна
и
вечен двигател

бъдѝ ми
съдба неизбежна
и
мой най-едѝнствен
приятел

Дата: 16.04.2013
Категория:
Автор: rhymefan

за любовта се
пише в излишък - сиреч
тя е в недостиг

Pages