Който заслужава,
прошка получава,
но не се прощава,
щом не заслужава!
Който заслужава,
прошка получава,
но не се прощава,
щом не заслужава!
пролет
долетя
зима
овехтя
лято
предстои
обич
се рои
сетне
есетна
с плод
и топлота
и така
безкрай
с обич-урожай
прошка се дава
и прошка се иска за
душепречѝстка
прошка се иска
и прошка се дава — за
БÒЖИЯ слава
* * *
Изыде сеятель сеяти семена своя
Свободы сеятель пустынный,
Я вышел рано, до звезды;
Рукою чистой и безвинной
В порабощенные бразды
Бросал живительное семя —
Но потерял я только время,
Благие мысли и труды...
Паситесь, мирные народы!
Вас не разбудит чести клич.
К чему стадам дары свободы?
Их должно резать или стричь.
Наследство их из рода в роды
Ярмо с гремушками да бич.
<Ноябрь, 1823>
Пушкин, Александр Сергеевич
извори:
Човекът с мародери
и алчни кожодери
за Рая общ се бори
и родните простори!
Любовта обича делата,
но харесва също словата,
които нашепват сърцата!
най са подкупни
и най са продажни — на
служби — най-важни
Когато е свободен,
животът е вълшебен
и на Рай подобен!
Всяко минало тъмно
става слънце небесно,
както всяко измамно
се представя за честно!
На достойните словата
сочат пътят на делата
към доброто на Земята.