Добре дошли!

Сърце, останало само,
замръзнало и вкаменено,
ти живо нявга си било,
сега си мъртво, но нетленно.

Ухото щом те доближи
на вечно живата вселена
кръвта започва да шуми
отново в тебе съживена.

Заслушам ли се в този шум,
напрегнал слух, долавям ясно
въпросите на моя ум,
повторени от теб стогласно.

Аз чакам отговор, сърце!
Живот и смърт какво са - зная,
но кой разпъна тез ръце,
протегнати от мен в безкрая?

Змията е отровно, мъдро и справедливо същество. Не обича този, който е само първото. Най-благосклонна е към тeзи, който оставят първата функция на нея и се заемат с изпълнението на по-трудните - втората и третата...

нов сняг
следите от нозете ми
ме следват

Снегът отъпкан
забрави красотата
на снежинките...