КУМБАКА

На мястото на днешната бензиностанция, намираща се на асеновградското шосе, на стотина-двеста метра югоизточно от оловно-цинковия комбинат (КЦМ), на времето имаше пункт на ТКЗС за селскостопанска продукция-предимно за зеленчуци: домати, пипер и др.Той представляваше малка постройка с циментов, наклонен покрив, издаден с високата си част напред като козирка, под сушината на която имаше голям кантар за коли (камиони, ремаркета и каруци). Състоеше се от една стая и склад за амбалаж. Стаята беше обзаведена с едно легло за пазача и маса с два стола. Дворът му бе голям и широк и
поемаше, подредена в кафези, голямо количество стока. Непосредствена му близост до важен транспортен възел (шосе) и до кооперативните блокове даваше възможност за лесно извозване и пласиране на продукцията, намалеше стопанските разходи при нейната реализация...
През лятото и есента на 1970 година, по време на кампанията по прибирането на пипера, работих на този пункт. Работата ми се състоеше в това да записвам в една тетрадка-дневник количествата постъпили от блока пипер и съответно продадените такива .
Отговорник на пункта бе Апостол .Т. Арнаудов-пенсионер, бивш пограничен офицер, брат на председателя, по онова време, на ТКЗС (клоновото стопанство) Тома Арнаудов. На кантара работеше Такю Гатев, от който получавах данните за постъпилия или продаден пипер.Той имаше среден ръст, беше слаб и изпит човек, с особен гърлест говор. Особняк по природа и с високо самочувствие за себе си. Обичаше да се шегува с другите и да ги подмята подигравателно. Към представителят на ОКС (окръжен кооперативен съюз) се обръщаше с изопаченото от него име- Карабангьозов, вместо Карагьозов, намеквайки подигравателно физическия му недъг ( разногледство).
По същият начин се отнасяше и към работниците. Веднъж, наблюдавайки неуспешните опитите на един човек-турчен (страдащ от лека форма на олигофрения), да се качи на спрялото пред пункта ремарке, предложи му да се възползва от дървената стълба, подпряна на една от стените на сградата. А след това със сериозен, строг глас го накара да слезе от ремаркето, за да я прибере на местото й с думите:”Няма да ти прибирам аз стълбата я...” Освен на ОКС имаше и други представители, Булгарплод-Пловдив се представляваше от един висок, много слаб и мършав човек, бивш военен-старшина-добряк по характер .Той ме научи на някои правила за бързо смятане при умножение с двуцифрени числа. Неговите задължения бяха да уговаря и експедира необходимите количества пипер за Булгарплод (за вътрешния пазар) . Представителят на Тексим (за износ) беше жена, казваше се Събчева или Зъбчева (нещо подобно), съпруга на съдия, тя идваше с големите камиони-тирове и оставаше 1-2 дни, до натоварването им с камби или капия за износ. Тя беше висока, стройна, красива жена, елегантно облечена, говореше меко и нежно. Представител на бригадата, отговорна за брането на пипера (тъй наречената турска бригада) бе нейния бригадир Шабан Хашимов, средно висок, възпълен турчин, с тежка и тромава походка. Отговаряше за амбалажа. Пазач на обекта бе Ахмед Кумбаков-Кумбака, около 70 годишен старец-пенсионер,въпреки, че беше нощен пазач оставяше и през деня, поради отдалечеността на селото. Бабичката му, която работеше на блока, сгърбена и изсушена от времето и работа женица, му носеше всеки ден храна. Той се държеше с нея грубо и студено, говореше й на висок тон, мъмреше я за дребни неща и гледаше час по-скоро да я изпрати, сякаш се срамуваше от нея. Въпреки годините си Комбака беше подвижен, енергичен и младолик човек с прошарени коси и мустачки, ходеше изправено и наперено,но по характер беше добряк. Ползваше се с доверието на Георги Новаков, бивш партизанин от отряд “Антон Иванов”, който по това време работеше към партийния и държавния контрол и лично се интересуваше от това как се опазва селскостопанската продукция и дали тя не се краде, в това отношение той много се доверяваше на Комбака. Бай Ахмед си падаше малко страхливец, а имаше защо, преди години, като полски пазач набил някакво крумовско дете, родителите, на което се заканвали да го бият, според думи му, да го трепят, пак и с. Крумово не беше кой знай колко далече, само на няколко километра от пункта. Горкият човечец се бе наплашил толкова много, че вечер се заключваше в стаичката си и не излизаше навън , трепереше и се стряскаше при всеки шум. А и останалите нарочно го плашеха. Говореше се, че веднъж, една нощ, около 12 часа някой почукал на прозореца и надникнал през него, а той уж в страха си казал: ”Махай главата, вземай пипера.” Друг път други шегобийци, а защо не крадци, бяха завързали с тел отвън вратата на стаята, така че да не може да излезе....
Въпреки напредналата си възраст бай Ахмед-Кумбака си падаше обожател на женските сърца. Не му липсваха находчивост и галантност. Беше забелязал, че Събчева (Зъбчева), чийто мъж бе много по-възрастен от нея, се случваше често пъти, според думите му, да остава (преспива) вечер при ТИР-вете на пункта.
Един ден в стаичката бяхме само ние тримата аз,той и тя. Аз си гледах моята работа и много, много не им обръщах внимание и не се месех в разговора им. По едно време той извади от някъде една стара, омачкана локумена кутия, в която беше сложил един стар, крив и сбръчкан морков с два бонбона лакта отстрани. Поднеси й я с думите: ”Събчева, почерпете се”. Събчева погледна озадачено кутията с моркова и не след дълго отговори спокойно и двусмислено: ”Предпочитам по млади, по-крехки.....” и после излезе без да отрони дума. След това Комбака ми каза: ”Тя всичко разбра, ама и аз я разбрах, стар съм за нея, това искаше да каже” ...
Виж го ти него хитрецът какво остроумно предложение за любов беше измислил, което можеше да се изтълкува по различен начин- като предложение и като почерпка, постъпката му съвсем не беше арогантна и не накърняване женското достойнство с нищо и никой не можеше да го обвини в грубост.
Такъв беше бай Ахмед Кумбаков, обикновен човек като всички хора и той си имаше добри и слаби черти. Особняк беше, но и добряк, на никой не беше направил зло.Такъв го запомних и такъв си остана в моето съзнание. Минаха повече от 35 години, много вода изтека от тогава, отдавна вече той не е между живите и прахът му почива в мир забравен, сякаш никога не е живял....

17.09.2007 г.Куклен .

Категория:

Comments

Разказ, взет направо от живота! И разказан с обич и уважение към обикновените трудолюбиви и талантливи хора...

Ето че живее в разказа ти!

По hrodopski - „ КУМБАКА “ :

... и два бонбона
лакта ... с морков помежд`у
им ... размечтават ...

Pages