Послание в мрака

Животът ти отдавна се обърка...
И пътят ти минава през стърнища.
Във клопка си. Не можеш да се върнеш.
А бъдещето не чертае нищо.

Зациклил си, навярно си забравил
какво е обич, празник и наслада...
Със болката е трудно да се справиш.
Изгаряш на самотната си клада.

Каква любов?... Отминало понятие.
Какви мечти?... Заглъхващи акорди.
И честичко се сърдиш на съдбата,
че пак те е изхвърлила през борда.

Обиден си дори и на звездите.
Понякога с бутилката си лягаш...

А толкова е просто да попиташ
защо мълча, защо стоя на прага...
Защо не влизам, нито се сбогувам...
Защо не ревизирам обичта си...
Защо в съня си жадно те целувам
и стъквам огъня- да не угасне...

А толкова е просто да повярваш
във мен и в любовта ми упорита,
във портата, която не затварям,
за да се върна...
Ако ме повикаш.

Категория:

Comments

При такова искрено сърдечно /неполучено/ послание болката е за изпращащия, но загубата - за получателя...

Pages