ДЕНЯТ НА ДЪЩЕРЯТА!

ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Ти и твоята дрънкалка
сте еднакви в мойта длан,
но дали си толкоз малка,
или аз съм великан?
В тази първа твоя есен
ранен сняг вали навън
и приспивната му песен
те унася в зимен сън.
Спи, сънувай тази чудна
белоснежност в есента,
като пролет ранобудна
грее твойта красота.
И макар като дрънкалка
да те нося в моята длан,
ти не си ми толкоз малка,
нито аз съм великан.
Октомври 1970 г.