Край или начало

Загубих вяра, даже и надежда,
че пак ще ме споходи любовта…
Отдавна в огледало не поглеждам –
отлагам сблъсъка със есента.

Орисницата си разсърдих сякаш
Забързана, вълшебствата прибра.
И своя принц престанах да очаквам.
Пантофката кристална остаря.

В миг Питър Пан загуби си крилата,
полегна под дебело одеало
И братята си - лебеди отпратих…
Поставих точка. Край.
Или начало?

Защото любовта е търпелива
и като Феникс литва от пръстта.
След земетръс понякога се скрива,
но никога не си отива тя.

Категория:

Comments

Есенен, натъжяващ, но и обнадеждаващ стих! Любовта и времето си приличат - сменят се само сезоните...

нѝкога недей унѝва
любовта е търпелѝва
изцелява
и съшѝва
и обсебва
и стихийва

Pages