ЗАТВОРНИК , Александър Пушкин , превод

Седя зад решетка в тъмнѝца една .
Отгледан в неволя орел – младин`а
под моя прозорец , крило разпрострял ,
кървясала плячка кълве , скръб познал ,

кълве и захвърля , и гледа ме с жал ,
и моите мѝсли почтѝ разгадал ,
зов`е си ме с поглед и сякаш мълвѝ :
„С теб , брате , да лѝтнем ! Не се противѝ !

С теб волни сме птѝци ; дойде ни часът !
Там в облаци белва планѝнската твърд ,
там краища морски синеят под нас ,
там вятърът само гуляе … и аз!“

==========================================================
препубликувано и прередактирано ;
публикувано на 21.09.2011год. в сайта http://chovekat.com

Категория: