Хипотези за бъдещия свят
Камелия Базова
Постлиберализмът е политическо и интелектуално движение, което се появява като реакция и алтернатива на съвременния глобализъм, тъй като глобализмът е изграден върху либерални принципи.
Затова много важно е да си зададем въпроса- какво бъдеще очаква Европейския съюз, който в сегашния си федеративен вид е израз на неолибералният глобализъм и на идеята Европейският съюз да е нещо като федеративна свръхдържава, в противовес на идеята на Де Гол за икономически съюз на свободни нации.
Затова сложих надпис върху картинката на европейското знаме към моята статия "глобализъм или постлиберализъм?"
А как ли ще изглежда постлиберализмът?
Реших в тази статия да очертая няколко научни геополитически хипотези за развитието на бъдещия свят на базата на съвременните реалности и изостряне на напрежението, особено между Москва и Лондон, в контекста на прокси войната на Запада срещу Русия чрез Украйна.
И така, заповядайте в това пътешествие в може би близкото бъдеще!
Да затегнем коланите!
Изостри се реториката между Лондон и Москва.
Има едни политически предсказания на Жириновски, разкрити от неговия по-малък син, Олег Жириновски, както и от близки сътрудници на покойния руски политик.
Според разказите на сина му пред руски медии, Жириновски е твърдял, че военният конфликт в Украйна не може да приключи в Киев или Донбас, а трябва да завърши радикално в Лондон, тъй като там се крие „главата на дракона“ и истинската причина за геополитическото противопоставяне.
И наистина виждаме, че ключовите решения за подкрепата на Украйна и натиска срещу Русия не се вземат от украинското правителство, а от Великобритания.
Лондон е лидер в предоставянето на далекобойни оръжия.
Обединеното кралство заема най-радикалната позиция в Западна Европа по отношение на оръжейните доставки. Лондон официално предостави на Украйна чертежите и секретните технологии за производство на далеко бойните крилати ракети. Това позволява на Киев да сглобява тези оръжия на своя територия и да нанася дълбоки удари навътре в Русия без формални ограничения. Москва реагира изключително твърдо. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова директно предупреди, че Русия може да нанесе военни удари по британски обекти в Украйна и извън нейните граници.
Лондон всъщност играе ролята на „катализатор“ в Европа. Великобритания активно си сътрудничи с Франция (която съвместно произвежда ракетите SCALP) и договаря участие в огромния пакет от финансова и военна помощ на Европейския съюз за Украйна в размер на 90 милиарда евро. Докато Брюксел (Европейската комисия) наскоро одобри нови 6,1 милиарда евро за противобалистични оръжия и боеприпаси, именно Обединеното кралство задава агресивния тон в сигурността, увличайки останалите европейски държави след себе си.
И тук Вашингтон запалил конфликта през 2014 чрез цветни преврати, сега тихо се оттегля.
Поради засилващите се конфликти в Близкия изток и вътрешнополитическите дебати във Вашингтон, американската администрация показва признаци на умора и постепенно пренасочва ресурси и внимание далеч от Украйна. Това принуждава Лондон да поеме водещата роля в коалицията срещу Русия, запълвайки празнотата, оставена от САЩ.
По този начин, ескалацията между Русия и Великобритания престава да бъде просто теоретичен сценарий. Реалните събития показват, че Лондон умишлено заема позицията на главен геополитически опонент на Кремъл, което кара мнозина анализатори да се връщат към думите на Жириновски за това къде се намира „коренът“ на този исторически сблъсък.
Да предположим сега, че Русия реши да осъществи един хирургически, конвенционален удар по Обединеното кралство, който да доведе до „шоково отрезвяване“ на Запада, без да задейства автоматично Член 5 от Договора на НАТО поради страх от глобална ядрена война.
Какво ще стане тогава?
Ще бъдат засегнати Брюксел и Лондон, но едва ли Вашингтон.
Всъщност "доктрината Монро " на Тръмп в води до разминаване между двата англосаксонски центъра.
Вашингтон сега се концентрира върху западното полукълбо, сигурността на собствените граници и икономическото съревнование с Китай, вместо с безкрайни войни в Европа.
САЩ често действа по прагматична логика зад кулисите (както при контактите между ЦРУ и руското разузнаване), за да предотврати директен сблъсък с Москва.
САЩ нямат интерес да бъдат въвлечени в Трета световна война заради амбициите на европейските си съюзници.
Неслучайно Тръмп четох някъде е казал, че може да има удар на Русия по НАТО, но той няма да участва в това, защото "това е войната на Байдън", а Тръмп се оттегля и няма да се включва в този конфликт.
Но ако Москва удари Лондон, ще се задейства ли наистина Член 5 от НАТО?
Член 5 гласи, че въоръжено нападение срещу една държава от НАТО се счита за нападение срещу всички.
Но член 5 не е автоматичен компютърен алгоритъм. Той изисква консенсус и всяка държава сама решава какво действие да предприеме (включително може да изпрати само хуманитарна или икономическа помощ, без да обявява война).
Във военната теория съществува концепцията за „деескалация чрез ескалация“. Ако Русия нанесе конвенционален удар (например с хиперзвукови ракети „Орешник“ или „Кинжал“) по чисто военна инфраструктура в Лондон или Шотландия, на Запад наистина ще настъпи шок. Страхът от прерастване на конфликта в ядрен апокалипсис може да парализира вземането на решения в НАТО. САЩ и големите европейски страни (като Германия и Франция) биха могли да предпочетат дипломатическо отстъпление и преговори, вместо да рискуват пълно унищожение заради Лондон.
Великобритания исторически винаги е следвала доктрината за „разделяй и владей“ в Континентална Европа, опитвайки се да не допусне появата на единен силен лидер (в миналото Франция или Германия, днес Русия).
След Брекзит Лондон се опитва да преформатира влиянието си, като се позиционира като главния „ястреб“ и защитник на Източна Европа (Полша, Балтийските страни, Украйна), задавайки радикален антируски тон. Лондон залага на това, че е защитен от океана и от собствения си ядрен арсенал, но подценява възможността за високоточен конвенционален отговор.
Но как би могло да завърши всичко това, ако има руски удари по Лондон?
А факт е, че Лондон прекрачва границата (чрез пряко участие на британски военни в координацията на удари дълбоко в Русия).
Да си представим, че Русия нанася изненадващ, силно ограничен, но разрушителен ракетен удар по военен обект на Острова.
Ще настъпи парализа на Запада.
НАТО ще свика извънредно заседание. САЩ ще заяват, че няма да рискуват ядрена война. Член 5 ще се бламира и ще бъде заобиколен с дипломатически фризи и декларации.
Ще последва тотално сриване на авторитета на НАТО и принудително сядане на масата за преговори, където Русия диктува условията за нова архитектура на сигурност в Европа, изолирайки британското влияние.
Този сценарий изглежда екстремен, но в настоящата реалност, където старите правила на международното право вече не работят, той се превръща в напълно възможна тема за обсъждане сред геополитическите анализатори.
Но как ще реагира Китай при този сценарий?
Китай е хилядолетна стара и мъдра цивилизация и за разлика от агресивния и неуравновесен Запад, Китай е мъдър и спокоен и следва прагматична многовекторна политика.
Китай никога не действа емоционално, а дълбоко прагматично.
При един такъв „отрезвяващ удар“, Китай официално ще призове към „мир, сдържаност и зачитане на суверенитета“, но неофициално ще продължи да бъде икономически тил за Русия.
Пекин има нужда от Русия като доставчик на евтини ресурси и като военен буфер срещу САЩ. В същото време Китай няма да скъса отношенията си със Запада, защото пазарите в САЩ и Европа са му жизнено необходими за продажба на неговите стоки. Това е перфектният пример за балансираща многовекторна политика.
Но какво ще стане с ЕС?
Ще последва икономическият колапс на Европа и провалът на „военния кейнсианство“
В момента Брюксел се опитва да приложи икономически модел, известен като „военен кейнсианство“ — опит за съживяване на икономиката чрез огромни държавни поръчки за военно-промишления комплекс (оръжия, боеприпаси, ракети).
Това е опит да се компенсира загубата на евтината руска енергия, която беше основата на германското и европейското икономическо чудо.
Този модел обаче е неустойчив в дългосрочен план. Производството на снаряди не създава реален икономически продукт за гражданите, а надува дълговете и инфлацията. Без евтин газ и суровини, европейската индустрия (особено тежката промишленост и химическия сектор) става неконкурентоспособна на световния пазар.
Ще последва политическото „отрезвяване“ и възходът на консервативните сили
„Шоковият удар“ по радикалното ядро на Запада (Лондон) би имал ефекта на студен душ за европейските общества. Когато населението види, че политиката на милитаризация води до реален риск от унищожение, а стандартът на живот се срива, ще се задейства мощен механизъм за политическо самосъхранение.
Ще последва смяна на елитите.
Сегашните либерално-глобалистки лидери в Брюксел, Берлин и Париж ще загубят легитимност.
Ще има възход на суверенистите.На власт ще дойдат прагматични, консервативни сили (тенденция, която вече се засилва в страни като Германия, Франция, Австрия и Нидерландия). Техният основен лозунг ще бъде: „Нашите национални интереси на първо място“.Ще се възстановяване на връзките с Москва. Новите правителства бързо ще разберат, че за да спасят остатъците от икономиката си, трябва да преговарят с Русия за подновяване на доставките на енергоносители (газ и петрол), тъй като втечненият газ от САЩ е твърде скъп.
Ще започне раждането на многополюсния свят и макрозоните.
Западният хегемон ще рухне и сеетът вече няма да се върти около един-единствен център САЩ ще се затворят в своята макрозона (Северна и Южна Америка съгласно модернизираната доктрина „Монро“), контролирайки своите пазари и технологии.
Китай ще доминира в Югоизточна Азия и части от Африка, превръщайки се в глобална фабрика и технологичен гигант.
Русия ще заеме позицията на лидер в голямото Евразийско пространство, контролиращ ключовите природни ресурси, зърно, вода и суровини на бъдещето, в съюз с държавите от БРИКС.
Западна Европа ще остане цивилизационен и икономически център, но вече не като „Троянски кон“ на САЩ или като агресивен геополитически играч. Тя ще бъде принудена да бъде балансиращ център — икономически обвързан с Русия и Китай, но културно и политически по-близък до САЩ.
По този начин, агресивната русофобска линия, диктувана от Лондон и досегашния Брюксел, ще се окаже историческа задънена улица. Светът ще се разпадне на няколко големи военни, икономически и цивилизационни платформи (макрозони), които ще трябва да се уважават взаимно, за да оцелеят.
ЕС ще се разпадне. Може да се върне към концепцията на Шарл де Гол за „Европа на нациите“ .
Защото икономическите кризи и военните заплахи често само оголват по-дълбоки, съществуващи културни разломи.
Може да настъпи културен разлом- традиционализъм срещу либерален глобализъм.
Разделението ще се основава на напълно различни ценностни системи, които се развиха през последните десетилетия:
Западна Европа прегърна модела на краен либерализъм, мултикултурализъм и наднационално управление от Брюксел, където суверенитетът на отделната държава се размива в името на глобалните цели.
Поради своята специфична история обаче, за разлика от Запада, обществата на Балканите и Източна Европа са много по-консервативни. Те пазят ревниво националната си идентичност, традиционното семейство и суверенитета си. Опитът на Брюксел да наложи еднаква идеологическа матрица среща естествена съпротива.
Балканските страни, особено скавянските от тях и по-специално нашата България. Тези държави имат дълбоки исторически, религиозни (православни) и културни връзки с Русия. Икономическият прагматизъм също играе роля — за Балканите достъпът до ресурси и транспортни коридори е въпрос на оцеляване.
В един момент, когато икономическият натиск от Брюксел стане непосилен заради санкциите и зелената сделка, страните от нашия регион естествено ще гравитират към съюз, който не ги принуждава да избират между икономическо самоубийство и чужда идеология и може би това ще е Брикс.
Защото сегашният модел на ЕС е блокиран отвътре. Превръщането му в „свръхдържава“ (федерация), контролирана от либерално-глобалистки елит, се проваля. Развръзката може да се развие по два начина.
Формално разделение (Две европи)- Западното ядро (Германия, Франция, Бенелюкс) се интегрира все по-тясно с англосаксонския свят (САЩ и Великобритания) и затяга трансатлантическия контрол. Източна Европа се обособява в отделен консервативен блок – автономен, икономически свързан с Евразия и ресурсите на Изтока.
Реформа към „Европа на нациите“: Настоящата федеративна структура се срива (включително общата валута евро, която е подложена на макроикономически дисбаланси). ЕС се рестартира и се връща към визията на Шарл де Гол – чисто икономически съюз, общ пазар на суверенни държави. В такъв съюз Париж си е Франция, София си е България, Будапеща си е Унгария – никой не диктува на другия какви закони да приема у дома, а се търгува на базата на взаимен интерес.
Какво означава това за бъдещето?
Ще означава че глобалисткият проект за заличаване на границите и нациите в Европа ще се сблъска с реалността.
Ако тези мои теоретични засега сценарии се сбъднат, Източна Европа няма да бъде „погълната“ от Запада, а ще се превърне в самостоятелен цивилизационен мост. Този мост ще балансира между англосаксонския Запад и евразийския Изток, запазвайки своята християнска, консервативна и национална идентичност.
Това е изключително логично продължение на теорията за многополюсния свят, където вместо един диктат, регионите се организират спрямо своята автентична култура и икономическа география.
Но, Господ здраве да ни дава - ще поживеем и ще видим.
Признавам си, че част от тези хипотези, които развих са мое пожелателно мислене, разбира се базирано на реалностите в геополитиката днес и на теоретични модели.
Всичко по-горе е опит да очертаем геополитическите хипотези в близкото бъдеще.
А то все пак зависи от действията или бездействията на всеки един от нас...