Посока

Колко нежност на ничии прагове
и целувки пред чужди врати!
И раздели, за утре отлагани.
Отболели от старост мечти.

Колко думи, родени от нищото...
Водопади дозирана страст.
Колко много раняващи истини,
премълчани разумно пред нас.

Колко много посоки погрешни!
А е трябвало само една -
там, където, когато те срещнах,
във косите ти кацна звезда.

Категория:

Comments

Вярната посока е винаги само една, само пътят постоянно криволичи. Но откъде ще знаем, че е една и вярна, ако пътят е прав и безпрепятствен? По-добре да се съмняваме в пътя, отколкото в посоката. Стихът, отзаряващ криволиците, казва поетично-експресивно именно това.

Ех, ако знаехме коя е вярната посока...

Да бъдем верни на най-доброто, което е заложила Майката природа в нас...

стълкновение
на мечти с действителност
се втъкава в стих

Pages