Човекът

Човекът

Една количка, пълна с дрехи стари,
ръждива кана, смачкан пепелник –
имуществото цяло на клошаря
се разпиля в един - единствен миг.

Колата мощна профуча стремглаво,
по - бърза от светлинен лъч в нощта.
Количката запрати на асфалта,
а скитника захвърли сред калта.

Дори не спря, дори не се обърна!
Какво пък – някакъв си там бедняк!
Ще го спаси ли,даже да се върне?
Животът му не струва и петак…

А той – човекът, бавно се изправи,
замаян сред потока от нозе.
И осъзна – отново бе забравен,
отново Господ в Рая не го взе…

Изхлипа тихо и поспря, съсипан.
Пред него вече нямаше пътека.
И падна на асфалта беззащитен.

Изгубил беше своя дом Човекът…

27.11.2013 г.

Категория:

Comments

Силно, актуално, покъртително! Картината е не само жестоко реална, но и видима за всяко човечно сърце! А някои твърдят, че българската интелигенция била безучастна към днешното българско дередже!? Може би така им се иска...Адмирации за хубавите, макар много горчиви стихове, Wendy!

Благодаря, Ангел Попов! Образът е сборен- на една просякиня, минала през Спешно отделение, след като е блъсната от кола, и на един клошар, когото виждам всяка сутрин да бута количката с оскъдната си "покъщнина"..... Жестока и тъжна картина, наистина...

след бляскав преход
просешка тояга се
сега предлага

Pages