Същност

Ти не разбираш как ме нараняваш
и ме препъваш точно пред вратата.
Аз вече свикнах с болката отляво,
с крещящата тъга на тишината.

Отдавна скривам втората си същност…
Но щом нощта над миглите се спусне,
нахлувам в твоя сън и те прегръщам.
Загубвам се във топлите ти устни.

А с утрото се сливам със тълпата…
Навличам старата си скучна кожа.

Ще ме откриеш - нося аромата
на нощ, до съвършенство невъзможна.

Категория:

Comments

Само безчувственият не разбира как наранява.
Тогава и чувстващият постепенно си заминава.
Проблем е щом двамата чувстват и се нараняват.
Тогава се разделят или помъдрели продължават...
Това е логиката, а вихърът на чувствата преди нея бушува в твоите стихове, Wendy...

Благодаря за коментара в стихове, Ангел Попов! Логичен и в същото време поетичен.

сблъсъка между
любов и нелюбов го
превъзмогва стих

Pages