по ѝзповед на `юноша пред своя с`ъдник - ЛЮБОВТА

Как ѝскам да се обясн`я
на туй девойче мѝло !
Но се предателски свен`я ,
а в гърлото - горчѝло ...

Ще я обѝдя , без да ща ,
пък тя не заслужава .
Ще си мълча за тез' неща -
дано не се познава .

Ден , два от хубостта крада ,
като я съзерцавам ,
но в трети губя ѝ следа -
самотен си оставам .

А тя е хубава една ! -
Повтарям си безмълвно .
Нагледах се на свят дребнав ,
пък тя ме тъй погълна ...

Та`я си мъка зла в гърдѝ ,
натрапчива , бодлѝва ,
явя`вала се и предѝ -
измѝслена и жѝва .

По дяволите тез' слова ! -
Те м`ъчат ме и д`ушат ,
и буца в гърлото ... букв`ал -
но ... т`ътри ме към лудост ...

Не съм опѝтвал нѝ веднъж
от този блян безкраен ,
макар да знам как всеки мъж
постъпва обичайно ...

Това неволно ли признах ,
без сам да го разбѝрам ?
И как за него дъх събрах ? -
Не искам да застѝне ! ...

..............................................................
Не ще застѝне !
..............................................................

Замѝна си и край на теб ,
Любов несподел`ена ...
Взаѝмност не подѝрих , с`еп -
нах се обезвер`ено .

Отѝде си и край на теб ,
Любов незаменѝма ...
.....................................................................
Объркано прекъсвам тез'
пис`ания ... Простѝ ми ...

Категория: