Кога ли

във вазата,
пресъхнала с години,
живота си в букет ще подредя?
И коня, волно в степите преминал,
със ласо и юзда ще покоря?

Кога ще вържа прерийния вятър
на детството в спасителния бряг?
Ще се завия с облаче,
когато
застана пред пречистващия праг.

Усетила вкуса на свободата,
несбъднатото в мен ще сътворя.
Ще се разпръсна щедро над земята.
Пък...
после ще се преродя...
В трева.

Категория: