Ето една друга, по- зряла присъда

Присъда 2

Нежността , дето често във очите му грее,
тя е нежност за други, тя към мен не пътува.
Не успях ни трошица да получа от нея.
Ала знаех , че обич със любов се купува.

Носех обич със шепи… Но… на прага се спънах.
Невиновно , сърцето взе вина да натрупва.
Любовта ми осъди и на кръст я разпъна,
а крилата и дръзки безпощадно пречупи.

Осъзнала най-после, че за нея небето
се превърна в химера , тази обич разбита,
непосилна, саката, сви гнездо във сърцето,
откъдето след време нови рими ще литнат.

Категория:

Comments

`обичи
несподел`ени

в словес`а
превъплът`ени

Ще отговоря с едно стихотворение на Евтим Евтимов :

Да бъде дваж по-силна обичта ни!
И дваж по-силни нашите сърца,
дори когато ни нанасят рани.
От нашта обич нямаме деца...

И може всъщност никога да няма.
Защото тайна трябва да е тя.
От нея стихове се раждат само.
И тръгват като рожби по света.

Употребата на глагола ,,раждам се" - в случая ,,... се раждат ..." в
предпоследния ред на стихотворението , дава друга вътрешна насока на
м`исли на иначе съдържателното стихотворение ...

каква друга насока?

очевидна и в известна степен весела

Не споделям мнението ти. За мен това е едно от най-хубавите стихотворения на Е.Евтимов и съвсем не ми звучи весело и закачливо.

Без да наливам масло в огъня, доколкото съм чувал краткото стихотворение е отражение на реална сърдечна връзка. Дълго време е била скривана, затова казва поетът "от нашта обич нямаме деца". Но връзката, пак доколкото съм чувал, е между двама творци, затова "от нея стихове се раждат само и тръгват като рожби по света". Макар че, отново доколкото съм чувал, двамата влюбени най-после се събират, но не след дълго единият си отива завинаги. И аз мисля, че стихотворението е много тъжно и дори трагично от човешка гл. т.

Той е един от най-големите български поети. Тя е вдъхновителката на шедьоврите му „Горчиво вино” и „Обич за обич”, но и самата е поетеса (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”).

Сега, половин век след срещата им и 30 години след смъртта на Петя, за първи път излизат наяве обстоятелствата около връзката им. Любовта им е скандална за времето си, двамата са викани на най-високо ниво, за да бъдат хокани и наказвани. Когато Евтим Евтимов и Петя Йорданова се срещат, всеки от тях има семейство, но се ражда онова чувство, което ще ги накара да загърбят нормите и предразсъдъците на обществото тогава. Тази непозволена, но голяма любов е емоционалният подтик за създаването на едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия. Историята на това чувство разказва книгата „Ако ти си отидеш за миг” (издание на „Персей”) - чрез дълбоко интимните лирически стихотворения послания към любимата, които се публикуват за пръв път, и чрез вечнозелените шедьоври, с които вече няколко поколения българи се обясняват в любов на човека, когото обичат.

описването
наяве на личния
живот изисква

съгласия от страна
на описваемите

Убедена съм, че нищо не е направено срещу волята на другия. При такава голяма и взаимна любов...
А и ако все искаме съгласие от някого и се боим да не го поставим в неудобна ситуация, то тогава изобщо нямаше да ги има шедьоврите на световната любовна поезия!

Pages