ОТРАЖЕНИЯ - РОМАН

ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ!
ЗА МЕН ЩЕ БЪДЕ ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ, ДА ВИ ПРЕДСТАВЯ ОТКЪСИ ОТ ПРЕДСТОЯЩИЯ МИ РОМАН
НА СЪВРЕМЕННА ТЕМАТИКА "ОТРАЖЕНИЯ" .

НАЙ-НАПРЕД ЩЕ ВИ ПРЕДОСТАВЯ ЛИТЕРАТУРНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА РОМАНА ОТ ЕДНА ВЕЛИКОЛЕПНА ПИСАТЕЛКА, ПОЕТЕСА, ДРАМАТУРГ И ЛИТЕРАТУРЕН КРИТИК ВЕСИСЛАВА САВОВА ОТ НАШАТА КРАСИВА СТОЛИЦА СОФИЯ
...
ВЕСИСЛАВА САВОВА – Романът на Николай Пеняшки – Плашков „Отражения”

Николай Пеняшки – Плашков е от авторите, които не се ограничават с един стил на писане. Той реди красиви нанизи от източни форми, пише стихотворения, кратки разкази, но ето, че ни изненадва и с романи. Единият от тях – „Отражения”, – е може би на пръв поглед, стандартна история за житейски превратности, които изглеждат обикновени при поглед отстрани, но ни разтърсват, когато ни се случат лично на нас. Това, което отличава човека от маймуната е, че първият няма нужда да сложи ръката си на котлона, за да разбере, че пари. Това става възможно, благодарение на разума, който се вслушва в така наречените „опитности” на хората около нас. Един от начините за споделянето им е писането, особено когато то е направено от талантлив и можещ писател, какъвто е Николай Пеняшки – Плашков.
Първият подход към ситуациите в романа „Отражения”, който прави силно впечатление е, че авторът оставя трудностите на героите в миналото, като им дава шанс да ги поправят в настоящето. Само така те ще могат да продължат напред. На моменти е толкова състрадателен спрямо героите си, че се родее с някогашните идилисти от кръга на П. Ю. Тодоров. Но! Но непримиримият дух и житейският опит са научили Николай Пеняшки – Плашков, че подобно на Лермонтовия Буревестник, човек има нужда от бури, за да намери своя покой.
Защо са нужни тези „бури”? Преди всичко, защото това е единственият начин героите да се разкрият изцяло. Описанието на визията, речниковия им запас, реакциите в спокойни ситуации, донякъде са само щрихи към портретите им, които, обаче, не добиват пълна завършеност, докато не разберем как реагират в онези моменти, когато трябва да променят дори ценностната си система, за да продължат напред. Ако се замислим, така е и в реалния живот, от който толкова се опитваме да избягаме, когато пишем или четем литература.
От друга страна, авторът е заложил на един много силен образ, който е събрал всички герои от произведението, за да добие цялостен лик – Любовта. Любовта във всичките и проявления – между родители и деца; между приятели; между двама влюбени. Една малко позабравена ценност в днешния меркантилен, почти консуматорски свят, която макар и приспана, никога няма да загуби своето влияние. Защото без любов, ние сме просто роботи, които водят безсмислено съществуване. Това послание е заложено в романа ненатрапчиво, но определено, не може да бъде пропуснато.
В помощ на автора идва и описанието на природата. Природата, като антагонист в произведението. Този подход не е новаторски, но като че ли е по-често срещан в кратките литературни форми, поради своята капризност по отношение на промените. Те изглеждат доста случайни и своенравни, за да бъдат разгадани. От векове, обаче, именно капризите на природата са били водещи за живота на българина. Защо трябва новите технологии и новия начин на съществуване да променят този факт? Защото е трудно да видим небето? Защото е невъзможно да разберем що за въздух дишаме, когато вече го виждаме? Мисля, че ако отговорим положително на тези въпроси, няма да сгрешим. Николай Пеняшки – Плашков, обаче, не е останал безразличен на този феномен – природата – и е вплел умело описание на променливото й поведение, за да подпомогне своите герои, които разказват историите си, а той ги записва умело. За да ни ги преразкаже със съпреживяване.
Искрено съм впечатлена от начина, по който Николай Пеняшки – Плашков владее думите. В най-общи линии бих определила това майсторство така – патос, без патетика; детайлно описание, без разточителство; сравнения и метафори, които не натоварват текста, а по-скоро помагат на събитията да се случват. За тяхното овладяване не е достатъчен само талант. Нужно е и образование, а и самообразование, което много хора наричат – „онзи вагон с книги”. За съжаление, не познавам автора лично, но думите му говорят достатъчно. Това, което мога да добавя от опита на прочетените световни литературни съкровищници е, че за да се стигне до този баланс в използването на думи, които не се редят безцелно, е и не по-малко важното възпитание в уважение към самия себе си, което включва и уважение към казаните и написаните слова.
Това, как се развива самият роман, ще ви оставя да откриете сами. Няма дори да загатна повече за сюжетната линия, защото рискувам да ви наложа своето мнение за него. Само ще ви кажа, че това е едно истинско произведение на изкуството, издържано стилово и сюжетно, което трябва да бъде прочетено, за да си припомним онези малки радости в живота, заради които си заслужава да го живеем с хъс.


автор: Весислава Савова
24. 06. 2010 София

Категория: