На мама

Твърдеш отново, че не те обичам...
Не знаеш ли, че пак ме нараняваш?
Да, вярно е - на тебе не приличам.
Но Господ ме е сътворил такава.

Навярно също Той ни е изпратил
разгромите, нетрайните победи,
усмивките, просветнали за кратко,
надеждите, изчезнали безследно.

Но две неща от теб съм наследила -
да предизвиквам на дуел света,
и слабостта, която дава сили
да спра секунди преди пропастта.

Затуй ме прегърни! Не ме отричай!
До теб съм жива, както ти - чрез мене.
Непокореното до днес момиче
е млечен път от звездните ти вени.
2002 г.

Категория:

Comments

майчината
обич
е
свещена

и
чрез
рожбите -
пресътворена

Искрен, дори недипломатичен, но сърдечен стих! Но само така е възможен вечният мост между поколенията. Първото иска да предпази второто и настоява да бъде чут горчивия му опит, а второто иска само да намери най-правилните решения. Спорът е между човешката обич и преданост и божествения пламък, запален във всеки от нас. Всяко поколение настоява и държи на своето, но взема по нещичко и от другото. Приемственост и продължение към истинската човешка същност...

Pages