Старецът

Старикът от подлеза тихо въздъхна.
Във шапката имаше дребни монети.
Прибра си цигулката. Стегна калъфа.
Към стълбите тежко и тъжно закрета.

Цигулката жално в калъфа проплака.
С години му беше другар и опора.
С години му беше любима и стряха.
Пътечка от него към другите хора.

А той беше истински майстор на лЪка!
С какви ли не песни душите цереше.
Разтапяше най- безнадеждната мъка.
Лечител на рани- наистина беше!

Но свърши...Вдървените пръсти артритни
не могат неземния звук да извикат...,
да стоплят сърцата, да върнат мечтите.
Вълшебството свое загуби старикът.
..................................................................

На щанда цигулката легна покорно.
Най- тъжните свои акорди изплака...

С банкнотите старецът влезе във двора.
Внезапно се спъна.
И падна във мрака...

29.08.2014.

Категория:

Comments

Тъжна, безнадеждна история, отразяваща днешното време и безвремие. Така е с лЪка, така е с много човешки умения днес. Но звукът на продадената цигулка продължава да звучи в сърцата на случайните забързани минувачи. Така е с всеки човешки път, оставил дори малка следа за другите след себе си...Звучи като реквием, но има и нещо оптимистично във всеки реквием, защото и той е създаден от човека за човека...

Благодаря, Ангел Попов! Преди няколко месеца видях този мъж в един подлез. Беше тъжен и беден, но много светъл човек! Този образ е заби някъде в съзнанието ми и осана там... За да излезе на бял свят сега.

Детски пръстчета
поеха цигулката
и е утеха

най-сетне в душата ти ,
о, цигуларю , и РАЙ !!!

добро продължение!

Винаги има ново начало, но нещо предишно продължава с новото..

„Детски пръстчета
поеха цигулката
и е утеха

най-сетне в душата ти ,
о, цигуларю , и РАЙ !!!“

Ѝсках - първият ред да звучѝ

„Детски пръстл`eта ...“ и т.н. , но щом е редактирано на „Детски пръстчета“ ... и т.н. , предлагам , за да се запази рѝтмиката , следния вариант :

Пръстчета детски
поеха цигулката
и е утеха

най - сетне в душата ти ,
о , цигуларю и РАЙ !!!

Реална и тъжна картина в днешното съвремие, изпълнена с много болка и с любов към обикновения човек.
Изключително и стилно стихотворение!
Адмирации!!!

Pages