БЪЛГАРИАДА

Измина доста време вече,
но пак сме в нашенския ад,
затуй - да тръгваме, човече,
напред, без връщане назад!

Назад - към вечната несгода,
без вяра в утрешния ден,
напред - към вота на народа,
но не продажно подменен.

Партийни чучeла безродни
изпълват всеки парламент
и вместо болките народни
разбират само от процент.

Полята мутри контролират,
балкани чезнат зарад сеч,
от бедност старите умират
и бягат младите далеч.

Борци прибират милиони,
без милост банките дерат
и трябват Крумови закони
грабежи всякакви да спрат.

Хомотът страшно натежава,
не свършва преходът жесток
и шества в цялата държава
безсрамен алчният порок.

Върви, проклинайки човека,
роден сред рай - пропада в ад,
но следва стръмната пътека,
кято дърпа го назад.