ХАЙДУШКА БАЛАДА

Свърши боят. Вече нощ е.
Стене в тъмното дъжда.
Изпод ризата ми още
блика кървава вода.

Няма пукот. Няма писък.
Някъде бучи река.
Стиска шепа мокър пясък
вледенената ръка.

Падат капки. Тежко падат.
Мойта кръв ли е това?
Край бълбукащата вада
зъзне есенна трева.

Спря да капе. Проясни се.
Месецът огря дола.
Борът мълком наклони се
и опи ме със смола.

Сън сънувах. Някой вика.
Вие глутница в нощта.
И от раната заблика
непресъхнала кръвта.

Ах, Родино! Майко мила!
Гроб си нямам. Нито кръст.
Одър черен ми застила
овдовялата ти пръст.

Есен днес е. Утре - зима.
И кръвта ще изтече.
Ще обагри ли килима
щом южнякът затъче?

Месец скри се. Стана тихо.
Рукна в тъмното дъжда.
Звънна с него като ехо
капка кървава вода.

Категория:

Comments

голиàтите
вѝди се
св`ършек
н`ямат

но юнàците
к`ъта ги
рòдна
пàмет

Благодаря за изразителния патриотичен коментар, rhymefan! България наистина се крепи на своите юначни Голиати. Разклащат я временно вразите, но не могат да я съборят вече хиляди години. Няма и да успеят...

Pages