Да бях

Да бях

Да бях опитала да бъда мъж!
Към теб да тръгна със внезапен устрем.
И без чадър под есенния дъжд
да ти разкрия късните си чувства.

Да те целуна кратко, но докрай
по устните ти трепет да остане.
Да бъда твоя ад, да бъда рай,
магьосник по затваряне на рани.

Да бях опитала!... Но не посмях.
Заключила пожара във сърцето,
с пречупени крила край теб кръжах.
А трябваше да литна към небето!

Тогава щеше с мен да полетиш.
Във двоен мах да стигнем до звездите.
И нямаше унило да вървиш
по път без изход...
Ала не опитах...

Категория:

Comments

Искрен, безкомпромисен стих! Рядко и трудно видимо е вътрешното човешко Аз. Възпитанието го вижда откъм етиката. Психоанализата - откъм здравето. А поезията и изкуството - в неговата цялост. Да искаш да бъдеш на мястото на друг, значи да искаш да постъпвате двамата както според теб е правилно. Но това ще бъде удвоено твое аз, а не другият. Все пак това сърдечно искане накрая понякога дава резултат - макар и нееднакви хората започват да си приличат когато се обичат истински. Това, според мен, казва твоят искрен стих, Wendy. Както и, че настояването е било не докрай смело и окриляващо, за да се стигнат "с двоен мах зевздите"...

Прекрасно, силно, въздействащо и провокативно стихотворение!
Стегнат и въздействащ стил!
Адмирации!!!

Ии-и-и... :)

Силни и възвишени трепети и чувства,
като птици волни и лекокрили.
Сърцето от любов в гърдите буйства,
в душите наши нежността блаженства.

Николай

Pages