Краят на приказката

Кажи, Кихоте! Може би е време
да осъзнаеш своята заблуда?
Какво днес търсиш, дявол да го вземе?!
Защо от моя отказ си учуден?

Защо поглеждаш толкова сърдито-
като дете, изгубило играчка?
Защо със думи стреляш във очите?
От тези думи вече ми се плаче...

Аз бях една прилична Дулсинея,
готова с теб да яхне Росинант.
Но ти да бъдеш Рицар не умееш.
За туй са нужни дързост и талант.

Сега с години мелници ще търсиш -
да скъташ късовете обич там.
Върви, Кихоте, приказката свърши...
Днес Санчо Панса влезе в моя храм.

24.11.14.

Категория:

Comments

Поучителна приказка! Кратка като равносметка. Дон Кихот и Санчо Панса, а в случая Санчо без Дон Кихот. Благороден е идалгото, но и смел до безумие. Двете вървят ръка за ръка и не могат едно без друго. Без Дон Кихот и Санчо се лута като изгубен, но и Дон Кихот не може без Санчо. Кого ще поучава Дон Кихот, че свободата е на върха на копието, ако не Санчо, и не защото Санчо е страхлив, а защото няма на кой друг да се оплаче. И без Дон Кихот Санчо има право да търси своя дом и свойта Дулсинея, но без Дон Кихот свободата няма да бъде същата...Малко далечни на поучителната приказка мисли, Wendy, но поводът е не толкова приказката, колкото нейният тъжен край. Извинението е, че освен поучителна и тъжна е красиво разказана...

това е реалността,уви,затова краят е такъв. развенчаване на слабите рицари,на които липсва дързостта на дон кихот.

Wendy, тази сюжетна линия е очевидна. Развенчаването е човешко право на всеки наранен. За мен по-важното е намаляването на рицарите като Дон Кихот, което се отразява пагубно не само на такива като Санчо Панса, но и на стремежа към човешка свобода. В това виждам скритото послание в твоите стихове към всеки от нас...

òпит за „тàнка“ под вли`яние на „Идàлго(то) и съмѝшленици(те му)“ -

Дулсинèи и
Дòн Кихòти , Санчѝки
и Сàнчо Пàнси ,

тòзи прèлестен св`ят нàй -
вèче от вàс завѝси !...

Pages