ПО ВЕЛЍКДЕН*

Гъдулàр мèчка вòдеше
и на гъдỳлка свѝреше .
Мèчката , мòре , рỳнтава ,
рỳнтава òще - върлѝна !
Ала е мèчка в`ързана ,
в`ързана òще запр`яна ...
Пỳсти ми здрàви синджѝри ,
синджѝри на брòй - трѝ рèда ...
Когà се децà събрàха ,
мèчка хорò заигрà ,
заигрà мèчка , заръмжà :
„Дечѝца , мѝли дечѝца !
Хорò ми недèйте игрà !
Хорò ми , мòре , мèчешко ,
мèчешко , òще трòснато ...
Тежкò му , кòйто игрàе
хорò ми мòре мèчешко ,
мèчешко , òще темнѝлно ,
темнѝлно и нè от сърцè .
Че àз съм билà в горàта ,
горàта - г`ъста , висòка !
Че на нàй - стр`ъмна канарà
и на нàй - висòкия бòр -
на вр`ъх му съм се качѝла
и лàпа съм си лепѝла .
Да знàе и мèн горàта ,
че мèн канарà не тежѝ ,
че нàй ми тежàт синджѝри ,
синджѝри , мòре , трѝ рèда .
Когà ме стопàнин запр`я ,
рàдваха и мèн дечѝца .
Ала дечѝца не слỳшат ,
та ги е стопàн подмàмил ,
подмàмил , отнèл от мèне
и ми е стопàн наредѝл -
ако àз нèго не слỳшам ,
токỳ ми децà накàзал .
Та затовà съм покòрна ,
покòрна , мòре , и крòтка ,
и по гъдỳлка се вòдя ,
та когà свѝри , игрàя .
И знàм си - когà порàснат
мѝли ми мàлки мечèта -
и т`ях за синджѝр ще вòдят -
и тè хорò да игрàят ,
хорò ми , мòре , мèчешко ,
мèчешко и нè от сърцè ...
А вѝе , децà , сполàйте
и си на вòля игрàйте !“ .
Мечкàр си мèчка зад`ърпа
и т`я - послỳшна горкàна -
по нèго пàк се повèде -
всè чỳжди децà да рàдва ,
а нèйни си да не мòже ...

................................................

Послепѝс :

Мечкàрят хрàни гърлà .
Мецàна тèгли теглà .
Мечèта - бèз топлинà .
Морѝ злинà след злинà .

ВЕЛЍКДЕН ÒБИЧ ВНУШÀВА
заради БÒЖИЯ СЛÀВА !

................................................

И нèка св`ършат теглàта ,
и дòйде РÀЙ на Зем`ята !...

===========================================

препечàтка* от несъществỳващия вèче (засегà)
сàйт за поèзия , прòза и публицѝстика
http://chovekat.com

Категория:

Comments

Прекрасна поема-притча, rhymefan! Дано се свършат теглата за Меца и за Земята!

Pages