мрак

Да се преболедува някак любовта ли?...
Няма как да стане...
Щастието блян е...
Със себе си общува ли тъга?... Едва ли?...

Категория:

Comments

Може и да пламне
огън в пепелище
ако жар остане
в някое огнище...

За всичките люде - дано, че
безлюбовие се проточи...

Амин! Дай, Боже! Една искра е достатъчна понякога...

Така е, Wendy! Прекрасна поетична илюстрация на вечното човешко копнение, въпреки болката и самотата! За тази жар в пепелището се опитах да подскажа, но твоите стихове са несравнимо по-красноречиви и силни!
От болката се ражда красота,
а обич гони болката в света!

когато нещо се ражда
особен мирис подклажда
който не се изветрява
и да ухае - остава

това бе спрягано вече
ала се още повтаря
и не че някому пречи
напротив даже и цяр е

за тебе
сладка тъгице

и на душата
къртице

тъй че
щом нещо се ражда

нека
не се и набажда

Преди стана дума, че в изречение като „Еди кой си си (се ра)два.“ към радостта му се прибавя и особен полък. Въпрос е на личен избор дали последният да съпътствува радостта или чрез невинно пререждане на думичките да бъде избегнат.
Ако обаче този полъх съпътствува тъгата, той неминуемо ще я развеселѝ.
А що се отнася до „набажда“ -
жаргон по нашия край - със значение - „напомня“, „споменава“, „набляга“, „пѝли нещо на нечия глава“.
Иначе според „Речник на българския език“ на Института за български език -
обяснението е на следния линк:
http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%9D%D0%90%D0%91%D0%90%D0%96%D0%94%D0%90%D0%9C

Pages