СЕЯЧЪТ /Ал. Пушкин/

Сеяч сред пясъци пустинни,
аз тръгнах рано, по звезди
и с мисли чисти и невинни
в безброй пустеещи бразди
засявах животворно семе,
но тъй прахосах само време
в напразен зов за свободи.

Дремете вий, чеда народни,
не чуващи в съня зова,
като стада, наглед свободни,
пасящи полската трева,
за нож или за вълна годни,
с наведена под бич глава.