На Петър Константинов Дънов - 11.07.1864-27.12.1944

Ти върна на България духовността
и звездното начало благовейно! -
Чрез тебе спря падението на света
и нова ОБИЧ на Земята грейна!

Ти в нас усещането за Добро вградѝ
и кълновете на Доброто никнат!
Как дишат словото ти нашите гърди
и всеки с него чувства се обикнат!

В очите ти пречиства се безкрайността! -
Самѝте те - в безкрайността вглъбени!
Сърцето ти тупти с човешка доброта!
Душата ти - до болка откровена!

Не си ИИСУС, но НЕГОВАТА реч редѝш! -
Животът МУ е пример твой навярно!
И не към щастие отвъдно се стремиш,
а - людете да бъдат светлозарни!

Ти искаш своята любов да въздадеш
и умножиш по брой на всички живи!
И с твоя всепроникващ в нас искрящ копнеж
ломѝ се мракът и от нас се скрива!

От своите прозрения не пожела
да отнесеш ни думичка, ни сричка...
Себераздаде се в беседи и делà
и не престана да обичаш всички!...

Ти си загадъчно дълбок и прозорлив! -
Теб чувственост изстрадана крепѝ те!

.......................................................................................................

Откакто ти! дойдè, човекът пò е жив,
а съвестта му търси висинѝте!...