„DAS GELBE LAUB ERZITTERT“ — („Листакът жълт трепери...“), Хайнрих Хайне, опит за превод от немски език

DER SCHEIDENDE SOMMER

Das gelbe Laub erzittert,
Es fallen die Blätter herab.
Ach! alles was hold und lieblich
Verwelkt und sinkt ins Grab!

Die Wipfel der Bäume umflimmert
Ein schmerzlicher Sonnenschein;
Das mögen die letzten Küsse
Des scheidenden Sommers seyn.

Mir ist als müßt’ ich weinen
Aus tiefstem Herzensgrund —
Dies Bild erinnert mich wieder
An unsre Abschiedstund.

Ich mußte dich verlassen
Und wußte du stürbest bald.
Ich war der scheidende Sommer,
Du warst der kranke Wald.

Heinrich Heine

извори:

1.
http://www.gedichtsuche.de/gedicht/items/Der%20scheidende%20Sommer%20-%2...

2.
https://de.wikisource.org/wiki/Das_gelbe_Laub_erzittert

3.
http://www.staff.uni-mainz.de/pommeren/Gedichte/HeineNachlese/kitty5.htm

..............................................................................................................................

дословен превод:

РАЗДЕЛЯЩОТО (ПО ПОДРАЗБИРАНЕ — ДВАМА НИ) ЛЯТО

Пожълтелият листак потрепква,
падат листата — към земята;
ах, всичко, което е прелестно и мило,
съхне (респективно – вехне) и потъва в гроба.

По върховете на гората потрепква
едно болезнено слънчево сияние;
това биха могли да са последните целувки
на захождащото лято.

Иде ми да заплача — сякаш
от най-дълбоките недра на сърцето си;
тази картина би ми напомняла
за часа на нашето (с тебе) сбогуване.

Аз трябваше да се с тебе разделя
и знаех, че скоро ти щеше да отвъднеш;
аз бях отиващото си (респективно — разделящото нас двамата) лято,
(а) ти бе болната (погиващата) гора.

................................................................................................................

опит за римуван превод на тази Хайнева творба:

РАЗДЕЛЯЩОТО (ПО ПОДРАЗБИРАНЕ — ДВАМА НИ) ЛЯТО

Листакът жълт трепери.
и дòземи падат листа.
Ах, всичко прелестномило
в гроб тъне — в пустотата.

Върхарите горски ги багри
болезнено слънчев пек
с целувки слънчеви летни —
от лятото сетен ек.

И сякаш плач гнети ме
от сърцеглъбинѝ —
часà на раздяла с теб той
ми в спомен разранѝ.

Аз трябваше да тръгна;
теб скоро смъртта събра.
Аз лятото зàлезно бях, а
ти — болната гора.

-------------------------------------

забележка:

Друга редакция на втората строфа в оригиналния текст на немски език,
видно от втори и трети линк на изворите на това Хайнево стихотворение,
е поднесена по следния начин от Хайнрих Хайне:

„Die Wipfel der Bäume umflimmert
Ein schmerzlicher Sonnenschein;
Das mögen die letzten Küsse
Des scheidenden Sommers seyn (респективно – „Des scheidenden Sommers sein“ )“.

Дословният превод е:

„По върховете на дърветата потрепква
едно болезнено слънчево сияние;
това биха могли да са последните целувки
на захождащото лято.“

Опитът за римуван превод се изменя по следния начин:

„Дърветата в`ърхом ги багри
болезнено слънчев пек
с целувки слънчеви летни –
от лятото сетен ек.“

Категория: