Кривите думи /по Rhymefan/

От тежки думи буквите немОщни
прегърбиха се като запетайки.
А листът смачкан полетя към коша,
закътал в гънките си чужди тайни.

Женица плаха в кошчето надникна.
Отдавна тъй изкарваше си хляба.
Отдолу листът грапав я подтикна-
че все за нещо щеше да потрябва.

Извади го и с длани го приглади.
И буквите изскочиха. Тя ахна.
Извиха се като тополки млади,
в сърцето и подириха си стряха...

И заредиха думи върху листа...
Какви ти думи?!... Цели два-три стиха!
Жената към гърдите ги притисна.
Снага източи...
После се усмихна.

Категория:

Comments

Не винаги нашето грешно, е грешно и за другите. Също и обратното. Сверяването на часовника не става чрез "точно време", а чрез сърцето. Дори и тъжният стих помага, защото разказва как и друг е страдал, но е оцелял. "После се усмихна" - за собствената си съдба и за надживяното от някой друг като нея...

И ти ме усмихна с твоя коментар! Просто разбрал си ме абсолютно правилно. За ролята на думите.Тежки или не, подредени правилно и идващи от сърцето, думите лекуват.

От кошче за смет
смачкан лист към жен`ица
прошепна : " Привет ! " ...

Pages