Кривото огледало

"Не остарявай, Любов!"
Недялко Йорданов

Остаряваш, Любов... Ще ти дам огледало.
Погледни си очите- безразлични и пусти.
А лицето ти - вече тебеширено бяло.
Тъжна маска на клоун, със пречупени устни.

Остаряваш и крачиш. Непривична. Унила.
Все към пътища равни сочат твоите стъпки.
Не прескачат огради, не се спъват в бодили...
Не замръкват разумно. А осъмват безпътни.

Осъзнай се, Любов, ти все още си жива!
Огледалото прашно разтроши на парчета
Не поглеждай във него. То е старо и криво.
Замъглено. Не вижда как лицето ти свети.

Повдигни рамене и обуй си токове!
Ще ти бъде от полза малко блясък в очите.
Чак тогава със тебе ще се срещнем отново -
ти - пулсираща, властна .
Аз- излязла от ритъм...

Категория:

Comments

Винаги има две огледала: едното отразява чертите, а другото - мечтите. Първото е за безразлични и пусти очи, а второто - за блясъка в тях. От нас зависи кое избираме: замъгленото и кривото, или другото. Мисля, че изборът тук клони към второто...

Това е огледалото на любовта.Криво или не, то винаги отразява светлината на очите.

ограмотяват
такива слова и към
обич отправят

Pages