ГРАЖДАНИНЪТ Х

Човек, който си е нямал работа с институциите и не се е сблъсквал с бездушието и безразличието на чиновниците, не знае нищо и нищо не е видял, не че аз съм видял и зная кой знае какво, но има хора и то немалко, които знаят какво е това чудо наречено бюрокрация, бюрокрация в най- истинския смисъл на думата, защото са й яли и сърбали попарата, и изпитали върху собствената си кожа жилото й. Минали през униженията и обидите, те прекрасно знаят, какво е да те разкатават от врата на врата и да ти отказват с усмивка, любезно, умивайки ръцете си да те препращат към по- горна или по- долна инстанция, да ти отказват оправдавайки се с кризата и нямането на пари и вдигайки раменете си да ти заявят категорично: - Съжалявам, няма, какво искаш, да изгонем някой друг ли, за да те назнача? Като че ли за кризата си виновен самия ти, нима по празния си джоб не я усещаш тъй осезателно, че чак ти се свива сърцето, ти ли не знаеш какво е криза.? Да, ама не , така наречените слуги на народа хич не ги е еня за тебе, те не се интересуват от празния ти джоб и от хроничния ти глад, те треперят само за службата си и за своя интерес, извън него всичко друго е една незначителна подробност, за която не бива да се вълнуват. Ще се намерят хора , които ще кажат, ами, спасявай се сам, нали затова носиш глава на раменете си, не заради косата, която я нямаш, а да мислиш, мисли позитивно, бъди прагматичен, не унивай... Така казано добре звучи, добре де, да се спасяваш, да мислиш позитивно, да не падаш духом, да се бориш, но как да стане всичко това, след като си последната и то липсващата дупка на кавала, да правиш митинги, да устройваш палаткови протести, гладни стачки, то и без това гладуваш и постиш 365 дни в годината, пак и здравето не ти е цветущо за такива работи... Но да оставим всичко това и да върнем приказката си при гражданина Х, който може да бъде всеки един от нас. Той по професия е учител (но може да бъде и друг) и е добър педагог, по признанието на хората, които го познават, с дългогодишен педагогически стаж и опит, но по стечение на обстоятелствата и многобройните реформи, съкращения и закривания на училища в един момент се оказва на улицата, безработен и с разбито здраве. По-късно по програмата за временната заетост, известна под името Програма –Шулева, в продължение на 6 години работи като възпитател в Центъра за извънучилищна дейност и подготовка „Каритас”, към католическата църква (Каритас е католическа, милосърдна международна организация под егидата на Ватикана). През това време той работи с възрожденски жар (колкото и пресилено да звучи). Като биолог и химик по специалност му се наложило да учи история, физика, география и математика и то не за обща култура, а за да бъде максимално полезен на децата, да отговори адекватно, както се казва, на техните познавателни искания и интереси. Полагаше максимални усилия за да бъде в крак, за да може да даде всичко от себе си, да спечели доверието на децата. Групата, с която работеше, се състоеше от 25 ученика от 5 до 8 клас, включително, но освен това даваше безплатни консултации по химия, математика и физика на ученици от горния курс -9-10 клас. Беше широко „отворил” вратите на занималнята си за консултации с ученици от училище и то безплатно, в същото време, в горе споменатото училище, учители провеждаха частни уроци и то по предмети по които преподаваха, превърнали благородната професия в търговия. Всичко това, което той вършеше, го правеше на доброволни начела, без заплащане, като последен мохикан във времето на повсеместната комерсиалност, като един чудак от времето на ренесанса и отречен от живота, от живота поставил нови изисквания към човека. Ако смятате ,че заплатата му е била учителска, дълбоко се лъжете, получаваше минималната работна заплата, при 8 часов работен ден и без правото на удължен годишен отпуск, но бе доволен, защото работеше и някак свързваше двата края. Но, ето като за благодарност за добре свършена работа на 28 ХІІ (без значение годината), в последния работен ден, му съобщават, че занапред няма да бъде преназначаван, поради редуцирането (намаляване на броя на заетите) на гореспоменатата програма и че не е включен в новия й списък . По нея единствен той работеше като учител, а останалите 25-30 души като чистачи и общи работници. И от този ден нататък тръгнаха неприятностите, главоболията и разтакаванията. Щедрите обещания оставаха само на думи, дните течеха, препращанията от една към друга инстанция не спираха и без това крехкото здраве на човека се влоши още повече. Не получи обезщетение за безработица, тъй като е получавал заплатата си от този фонд. Останал на мизерната си пенсийка по болест, 92 лева и осемдесет и кусур стотинки, той трябваше да свързва двата края; да храни семейство, да плаща отопление, вода и други подобни нужди (влизащи в екзистенц-минимума) , да живее, както се казва, като бял човек, да купува скъпи лекарства (оскъпени поради ДДС), за да закрепи разбитото си здраве, което и така не искаше да разбере, че времената са трудни и че живеем в условията на световна криза. А бюрокрацията ? Бюрокрацията разцъфтява и връзва плод, нея нищо не я трогва и не я плаши световната финансова криза, нито мизерията, нито разклатеното здраве на някакви си там неудачници, отритнати от съдбата и живота ( и от обществото)......Ами, като нямат хляб, да ядат баници, за това ум не се иска, толкова ли са прости. Защо не завържат някой доходен бизнес или далавера, какво се стискат за стотинката, нямали пари, хайде холан, стига смешки, кой им е крив, защо не са спестявали като хората, да бяха поне от закуските спестявали, щяха да имат милиони, ама не. Нямали какво да ядат, ами да пасат, трева бол, лапад и коприва дал господ и водица без пари.
04.04.2009 г. гр. Куклен

Категория:

Comments

Разтърсващ разказ, вместо суха биография! Сигурно затова Гьоте казва: "Теорията, друже мой, е суха, зелено е дървото на живота!" Макар че все пак биографията е разказвачът, а разказът е сътвореното от него...

По hrodopski - " ГРАЖДАНИНЪТ Х " :

" Нямали какво
да ядат , ами трева ( бол )
да пасат , лапад ... "

Много силен и правдив разказ! Жестоката действителност.

Pages