ЛЕГЕНДАРНА РЕАЛНОСТ

Отдавна се канех да разкажа една история, но все отлагах. Отлагах, защото не бях сигурен доколко е легенда и доколко реалност. С времето фактите станаха повече и легендата придоби очертанията на легендарна реалност. Затова реших най-после да я разкажа, за да научат и други за нея.
Историята е за малък християнски параклис в Брацигово. По неизвестни на мен причини параклисът се нарича "Света Марена", а не "Света Марина", каквото е името на светицата-покровителка на моряците. Някой шегобиец веднага би добавил: "Нерде Брацигово - нерде морето!", но това е положението. Както казах, става дума не за обикновена, а за легендарна реалност. Историята в случая е не за почитаната от цял свят света мъченица, а за построяването на параклиса. Построен е в началото на XX век край малка бистра река, бълбукаща през Брацигово и извираща от несравнимите Родопи. В близост до параклиса има красиво двуетажно училище, в което учат писмо и четмо най-малките и през междучасията нарушават покоя на светицата и на всички къщи наоколо.
В края на XIX и началото на XX век на мястото на днешното училище имало две поредни училища с еднаква съдба - изгорели в пожар до основи. Като дете баба ми разказваше, че заради пожара хвърляли мокри черги над старата ни къща до училището, за да не пламне и тя. По повод пожарите баба и друго разказваше, което тогава ми звучеше като приказка. Сънувала тя /или друга жена - истината потъна някъде в детското съзнание/, че пожарите били заради икона, скрита под камък в основите на училището. Някаква жена, облечена в бяло, казала в съня да преместят камъка, да извадят иконата и така училището нямало да изгаря повече. След втория пожар повярвалите в странния сън намерили камъка, преместило го и открили под него икона на света Марена. След време боголюбиви и родолюбиви брациговци построили параклис в чест на светицата и поставили в него иконата. Има и още нещо странно в тази история: света Марина закриля не само моряците, но я наричат и огнена.
Има още две събития, допълващи необикновената история. Първото е болестта на една брациговка и случката с нея. Лежала жената болна и отчаяна в болницата, когато една нощ й се присънила жена, която казала, че ще оздравее, но трябва да се грижи за ключа, който оставя в ръката й. Събудила се стресната жената, погледнала ръката и видяла отпечатък от ключ на нея. След като оздравяла срещнала възрастната жена, грижеща се за параклиса, която й казала, че вече е стара и предлага тя да поеме грижата и ключа за параклиса. Погледнала жената ключа, приличащ на сънувания, разбрала казаното от жената в съня и поела грижата за параклиса, въпреки че не била набожна дотогава.
Второто събитие е свързано с екстрасенс. При посещение при екстрасенс на болна брациговка, живееща близо до параклиса, екстрасенсът казал, че където живее е пролята много човешка кръв. Може би по тези места, които някога били извън Брацигово, е имало християнска обител, в която живеели вярващи, заплатили със живота си за своята вяра.
В Брацигово има красива черква, носеща името на свети Йоан Предтеча, строена през 1831 г. в цял ръст над земята и десет параклиса. Техните истории са също необикновени, поучителни и интересни. Добре е да бъдат събрани в книжка като част от живата история, която често е по-важна от официалната...