Проза

БЯГСТВОТО

***** ПЪРВА ГЛАВА *****

ЕДНА ЧОВЕШКА СЪДБА - разказ

Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници. Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който бе част от голямото семейство на този обрулен и осакатен народ. Той бе основният механизъм, способен да трансформира действителността около себе си.
Практически не беше така поради ред причини…

ГОСТЕНКАТА - разказ

Румен Петров беше 47-годишен, не много висок, снажен, с леко побеляла кестенява коса и морско сини очи.
Известно време остана без работа. Мразеше бездействието. Стремеше се да гледа с перспектива на нещата - свързани с живота му.
Беше специализирал информационни технологии с тенденцията да се развива и да работи в тази област. Дойде моментът, в който да приложи своята професионална подготовка. Включи в ход фирмата си. Поддържаше договорни взаимоотношения с няколко фирми, дори и частни лица.

ОТРАЖЕНИЕ - роман - четвърта глава

„Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
……………………………………………. Достоевски

ОТРАЖЕНИЕ - роман - трета глава

Иван взе такси и потегли към центъра. Слезе до катедралата. Имаше намерение да влезе в някое кафене, за да се поразсее. Тръгна по посока фонтана. Реши да седне, където бяха предния път с Валя. Беше все още рано. Избра свободна маса и се настани.
Следобедното слънце препичаше лицето му. Дългото очакване да се случи нещо конкретно, не му даваше покой. Не само душата, а и погледът му изпитваше глад и жажда за нежност и всеотдайна любов. В съзнанието се бореха разнопосочни мисли и чувства, които вълнуваха неговото вътрешно „аз”.

ОТРАЖЕНИЯ - роман - втора глава

Сестра му Софка бе по-голяма с три години. Беше женена и имаше две деца – момче и момиче. Семейството ù живееше в квартал „Чайка”. Родителите им, Стоян и Мария, живееха в същия район.
Иван всяка събота или неделя посещаваше родителите си.
Майка му го посрещна усмихната. Видът ù подсказваше взискателността към себе си. Понякога излъчваше строгост и неотлъчна сериозност. Косата ù не много дълга, леко къдрава и беше боядисана в бордо. С изключителната ù изисканост не личаха наличните 56 години.
- Добро утро, майко! – рече Иван, като я прегърна и целуна.

ОТРАЖЕНИЕ – роман – първа глава

Иван Георгиев беше млад човек, който имаше своите амбиции и желания. Решаваше ли да постигне нещо в живота, не се отказваше, независимо от пречките които съществуваха. Беше 28-годишен, не много висок, с гъста катранена, сресана назад коса, тънки плътни вежди, правилен нос и приятно матово, красиво лице. Стройната му фигура и мъжка чаровност омайваха нежния пол.
Работният му ден бе към своя край. Офисът и отделът към неговата фирмата се намираха в централна зона на Варна. След работа реши да се разходи.

ОТРАЖЕНИЕ – роман – пролог

“ Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“

Сенека

“ Светът е огледало, от който те гледа твоето
собствено изображение. Хвърли към него тъжен
поглед, и срещу теб погледне мрачно лице; но
който се смее заедно с него, тай ще е намерил в
него весел и сговорчив другар.“

У. Текъри

ОТРАЖЕНИЯ - РОМАН

ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ!
ЗА МЕН ЩЕ БЪДЕ ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ, ДА ВИ ПРЕДСТАВЯ ОТКЪСИ ОТ ПРЕДСТОЯЩИЯ МИ РОМАН
НА СЪВРЕМЕННА ТЕМАТИКА "ОТРАЖЕНИЯ" .

НАЙ-НАПРЕД ЩЕ ВИ ПРЕДОСТАВЯ ЛИТЕРАТУРНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА РОМАНА ОТ ЕДНА ВЕЛИКОЛЕПНА ПИСАТЕЛКА, ПОЕТЕСА, ДРАМАТУРГ И ЛИТЕРАТУРЕН КРИТИК ВЕСИСЛАВА САВОВА ОТ НАШАТА КРАСИВА СТОЛИЦА СОФИЯ
...
ВЕСИСЛАВА САВОВА – Романът на Николай Пеняшки – Плашков „Отражения”

НЕЗАБРАВИМИ МОМЕНТИ - разказ

Този ден ми поднесе доста емоционални моменти. Първото което се случи, беше кучето на съседа Коджабашев, което свърши голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това беше за първи път, тъй като го бе оставил за десетина минути преди да излезе. Вдигнах му такъв скандал, че да го запомни най-малко за година. Обеща повече да не го оставя само, дори без намордник. Изчисти фекалиите, изми и парфюмира.
- Владо, аз само за малко…! – заоправдава се той.
- Ще ти дам аз на тебе за малко! – бях толкова ядосан, че ми идеше да го набия.

Pages

Subscribe to RSS - Проза