Измина доста време вече,
но пак сме в нашенския ад,
затуй - да тръгваме, човече,
напред, без връщане назад!
Назад - към вечната несгода,
без вяра в утрешния ден,
напред - към вота на народа,
но не продажно подменен.
Партийни чучeла безродни
изпълват всеки парламент
и вместо болките народни
разбират само от процент.
Полята мутри контролират,
балкани чезнат зарад сеч,
от бедност старите умират
и бягат младите далеч.