Износеното ти докрай палтè -
охрèещо, протрито, излиняло
и тъничко, успя да ме вплетè -
тъй че - да му принадлежа изцяло.
Къде ли е сега това палтè?...
Дано го пазиш неосиротяло!...
То знаеше душѝте да чете
и да им е сърцато огледало.
Отдавна бе,
а твоето палтè
и мен все още
изначално
сгрява!...
............................................................
Сияй! -
И нека с теб и то расте,
и БОГОнестинарно
озарява!...