Вечен зов
Автор Камелия Базова
Букет от обич разцъфтял-
блести тъй нежно в мрака
Животът го подритва онемял,
заспива от умора и не чака
Не чака даже утрешния ден,
не търси залезът, звездите
Заспива пак на прага уморен,
венец от сълзи тихо сплита...
Потъпкал обич, светлина
Животът нищо не очаква,
Тлеееща, мъждукаща едва
свещта в сърцето бавничко угасва