И все така посред вълните
на искреност и на лъжа
по-светъл пристан търсят дните
да хвърлят корабни въжа.
И все така са неразделни
добро и зло, живот и смърт,
ту хоризонти безпределни,
ту изведнъж - студена твърд.
Потърсиш обич, найдеш скука
и тръгваш мрачен по света,
отчаяш се, а тя почука
и носи грейнали цветя.
Но, Боже мой, какво остана
на любовта си да дариш?
И зейва двойна твойта рана
и пак в предчувствия гориш.
Блести снегът. Градината е бяла.
Дори боли от тази белота.
Горят очите ми, душата цяла
потръпва в преспите от самота.
Сред този кът фонтаните къде са?
Нима замръзнахте, о звукове?
Как жадно вслушвам се, защото търся
затрупаните ваши светове!
Жадувам звън, но всеки звън зимува.
Сълзите топли стичат се без звук.
Така безмълвно е, че ми се струва
самият аз ще зазвъня напук.
Сълза последна
в`ърна се назад , ок`о
за да не съхне ...
Мили мои, весели момичета,
палави и хубави като снега,
тази нощ снежинките-кикичета
посребриха като приказка брега.
От дървета, цъфнали нечакано,
омагьоса ви дантеленият фриз
и целувахте с лице разплакано
белотата на среднощния сюрприз.
Искахте в сърцата си да скътате
красотата на минаващата нощ,
с топли пръстчета да си накъсате
нежни стръкчета от зимния разкош.
А снегът валеше и снежинките
ви венчаваха с корона от кристал,
Дядо Мраз се смееше с трапчинките
и ви кимаше, че всичко е разбрал.
По пъртината, едва проправена,
мъча се да стъпвам в стъпките пред мен,
а фъртуната от сняг задавена
диша тежко, бълва своя дъх студен.
Крача и се вслушвам: под обувките
жалостиво скърца и хрупти снегът,
бял килим застилат ми снежинките,
за да се завърна в моя бащин кът.
Потъна в зимен сън реката,
наметна бял кожух брегът,
без листи, мръзнеща гората,
загръща предано снегът.
Заспаха дебрите дълбоко,
настъпи звездна тишина,
застанал месецът високо
разлива зимна светлина.
Белеят снежните поляни,
под преспи кълновете спят,
като вълшебни великани
елхите сребърно блестят.
Сънува приказка реката:
южнякът преспите стопил
и златни вейки във водата
оглежда дрянът подранил.
ПЪРВИ
Животът не е
справедлив /засега/ , но
не свиквай с това…
ВТОРИ
Животът не е
справедлив /засега/, но
свиквайте с това…
Веротърпимост – да, но не омраза, ненавист, нетърпимост, превъзходство, насилие и агресия, проповядвани от някои религии. Вчерашните и днешните събития у нас и по света налагат вземане на превантивни мерки от всички свободомислещи хора за премахване причините за тези уродливи човешки явления. В основата на много религиозни и етнически конфликти стоят текстове от свещените книги на религиите, които открито проповядват такива разбирания и отношения към друговерците.
451. Не хленчи Азът, дори и да го газят, затуй го мразят.
452. Смисълът помага, когато не се забравя. Затова са думите.
453. Като разбра греха, Христос даде и лекарството – да обичаме ближния като себе си.
454. Любовта е поезия, а поезията- любов. Бог е любов и поезия.
455. Силните владетели и мъдри държавници поставят общественото над личното.
456. Трудно се носят две дини под мишница, но лесно – ядат.
457. Красотата и сънят не се познават, но са неразделни приятели.