Човекът и природата
Повод за тези мои размисли стана един случай от тези дни. Попаднах на видео материал във Фейсбук за пепелянка на детска площадка в столичен квартал. Веднага сигнализирах до Общината, свързах се с общински съветник който ми съдейства и бяха предприети необходимите мерки за обезопасяване на района. Най-голямото ми учудване беше че на моята публикация за разрешаването на проблема се появиха подигравателни емотикони на задяващи се от смях хора, които реагираха (странно защо ) с насмешка и подигравка на моята гражданска позиция и действие. Интересно, ако тази пепелянка беше ухапала тях или техните деца щеше ли да продължава да им бъде толкова смешно!? За щастие, имаше и коментиращи хора, които одобряваха постъпката ми. Имаше и коментари на хора които призоваваха змията да не бъде убивана ( но тя беше убита от уплашени за сигурността си граждани), хора искрено загрижени за животинския свят и за природата ! Оттук възникна дилемата и спорът между коментиращите кое е по-важно -защитения вид пепелянка или сигурността на нашите деца?! Кое трябва да защитаваме- змията или децата!? Това ми даде повод да се размисля за човекът и природата , за смисъла на нашето съвместно съществуване и проблемите които има между нас. А Бог- Бог е всичко което обхваща и човекът и природата !"Всяко дихание те хвали, Господи" пише в Словото Божие! Но ние нарушаваме Завета на Господа не само чрез неморалните отношения помежду си, не само чрез греха си, но и чрез унищожаването на природната среда, на нашата планета, на домът който Бог сътвори за нас!Но това вече е много голям и дълбок въпрос ,който касае човешката дейност и негативите които тази дейност нанася върху природата. Проблемите в екосистемата възникват от индустриалната фаза на развитието на човечеството. Първата Индустриална революция е свързана с прехода от аграрна икономика към индустриално производство и обхваща периода 18 и 19 век. Допреди това човечеството е живяло в пълна хармония с природата, но проблемите на това съвместно съжителство нарастват с всяка следваща революция. Втората Индустриална революция е технологичната революция и е свързана със стоманата, масово производство и обхваща периодите 19-ти 20-ти век. Третата Индустриална революция обхваща периода на втората половина от 20-ти век и е свързана с развитието на новите информационни технологии. Днес се намираме във фазата на Четвъртата Индустриална революция, когато сливането на технологиите ще размива все повече линиите между физическата, дигиталната и биологичната сфери. Антропогенните фактори оказват изключително негативна роля върху околната среда. Получава се един дисонанс -колкото повече напредва технологично човечеството, толкова повече нарушава природата. Затова много изследователи и учени, както и активисти в областта на зелената идея алармират за нарушената екосистема. Неслучайно се появяват и политически партии свързани с тази тема -така наречените" партии на зелените "чиято поява се свързва с хипи-движението от 60-те години на 20-ти век. И така нека да си спомним думите на Айнщайн относно пчелите "ако изчезнат пчелите, на човечеството му остават само четири години живот ".Същото може да се каже за всяка една част от животинския и растителния свят. И човекът като венецът на природата е също част от тази екосистема, на базата на която той съществува. Но какво прави човекът- не само разрушава природата, но произвежда биологично, сеизмично и прочие и прочие оръжие ,за които има многобройни международни конвенции за забрана, но никоя държава участваща в надпреварата във въоръжаването и сътворяването на явни и секретни оръжия не ги спазва. Темата е дълга, но с една дума- замърсявайки и унищожавайки природата режем клона върху който седим. Земята, природата е жива система от която ние сме част. Въпросът е как да съвместяваме урбанизираната среда в която живеем с природата така че да няма сблъсък ,а хармония. Въпросът е сложен -той е не само философски, но и опира и до политически и социално-икономически и прочие решения и политики. Така че в конкретния случай- змията или децата, а по философски -Природата или нашата сигурност в нея и как да поставяме границите на съвместното си съществуване така че да не се стига до война и взаимно унищожаване, а до Хармония! Въпросът е сложен и отговорът е нееднозначен!