ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ ИЛИ ДЕСЕТИ НОЕМВРИ?

ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ ИЛИ ДЕСЕТИ НОЕМВРИ?

Камелия Базова

Девети септември е противоречива дата в нашият исторически календар .Като човек който няма съзнателни спомени за времето преди 1989-та година искам да напиша какво мисля за този период на базата на историческата фактология и политологическата наука.
Социализмът е един престъпен режим съгласно закон приет от 2000-та година от Народното събрание на Република България. Но нека напомним че България през социалистическия период е била легитимна част от международния правов ред .Съгласно този закон би следвало от ООН да бъде потърсена отговорност, защото е приела за свой член един престъпен режим ( България става член на ООН е през 1955г.) Освен това, много от престъпленията за които комунизмът е обвинен се извършват и от демокрацията днес. “Липса на свобода на словото”- нима днес я има? Един мой познат пише докторска дисертация в която описва постиженията на социализма- не го допускат до защита. Днес се налага политическа цензура в учебниците по история. Някои от членовете на този закон будят у мен недоумение-” морален и икономически упадък на държавата”,пише там. Да, икономически фалити, дългове и корупция безспорно е имало, но икономическата история преди 1989 г. не се изчерпва само с това. Имало е и периоди на разцвет- развита индустрия, икономическо чудо в селското стопанство- АПК и този български опит е изнасян по света- например в Индия се създава през 1976г. първата тяхна АПК по наш модел. Нима след прехода няма икономически упадък, престъпна приватизация ограбила широката социалистическа средна класа и довела народа до просешка тояга!? Чл. 2 от този закон пише че “комунизмът е унищожил традиционните ценности на европейската цивилизация”- нима развитието на изкуството, културата изложбите на Тракийското златно съкровище в Лондон, в Париж честванията “1300 години България” са унищожаване на ценностите на европейската цивилизация!? И въобще с един закон от 5 члена не може да се отрече цял един период от развитието на Третата българска държава, в който безспорно бяха извършени и много престъпления, които категорично трябва да се осъдят и те са осъдени, поне морално, но и в който бяха постигнати и много положителни неща за България.
Самият социализъм има своя социално-икономическа логика на поява и развитие. Ето и каква е тя. Социализмът бе един успешен метод за индустриализация и модернизация, който реши задачата с която не успя да се справи докрай българската държава преди 1944 г. Страната ни тогава е била с преобладаващо селско население и в пред индустриална фаза на развитие. По-късният исторически преход от традиционно към индустриално общество, липсата на силна буржоазия, която бе фактор за социално-икономическа еволюция за две три столетия в западните демокрации, наложи друг ускорен метод на модернизация. По-слабо развитите държави от Източна Европа се нуждаят от централизация на националния капитал, за да се създадат по-добри условия за неговото натрупване и за да стане той по-конкурентноспособен. Тук на историческата сцена се появява фигурата на социализма като такъв бърз метод на индустриализация и модернизация. Така според мен и социализмът и капитализмът са две форми на едно и също модерно, индустриално общество. Те са двете рационални идеологии на Новото време, в което сега живеем и което се роди след Ренесанса. Макар и с противоположни политико-идеологически характеристики- комунизъм и демокрация, смятам че и двете модерни исторически формации имат сходни в социално-икономически аспект черти -индустриализация, урбанизация, секуларизация (доведена до краен атеизъм при комунизма), модернизация на изостанали общества с феодални структури. Ето защо и според много научни изследвания, включително и на западни учени от средата на 70-те години на 20 век държавите от Източна Европа, именно благодарение на социализма, са завършили процеса на радикална трансформация и са формирали социално -икономически системи от модерен тип. Разбира се ,степента на
развитие, жизнен стандарт не може да се сравнява с този в Западна Европа, но тук все пак говорим за един ускорен, прескачащ векове метод на индустриално развитие.
Няма да се спирам на българския социализъм и на неговите социално-икономически черти, което е обект на цяла дисертация. Само ще спомена че след десталинизацията и идването на Хрушчов на власт, след Априлския пленум 1956 г. Тодор Живков се опитва да се еманципира от съветския икономически модел, старае се, макар че не винаги успява заради натиска от СССР, да изгради един български социализъм с пазарни елементи- самоуправление на предприятията, печалбата като измерител на рентабилността и т.н. Тези реформи се засилват особено след Юлската концепция (1987 г.- указ 56). Той е искал да еманципира постепенно икономиката от политиката, възхищавал се е от китайският модел и постоянно се е стараел да лавира между Съветския съюз и Запада.Живков е и първият български политик предложили членство на България в ЕС( тогава ЕИО). Не е разполагал с историческо време да наложи реформите си.
Бил е свален чрез вътрешнопартиен преврат под натиска на Москва в съглашателство с Вашингтон.
В политиката Живков прави и патриотичен завой
грешката.Тук навярно мнозина ще възкликнат-какъв патриотичен завой, а 16-та република!?Нека се знае че репликата му за 16-та република е с цел опипване на почвата вън и вътре и подмазване на СССР за получаване на безплатни ресурси.Тогавашният съветски лидер също шеговито отвръща че няма такова желание и е по-добре България да си остане независима.Няма нито един документ или официално взето решение или курс към подобно нещо.Малко известен факт е че Живков и се опитва да реабилитира истината по македонския въпрос.Противопоставя се на предшествениците си поддържали тази предателска и антинационална политика, уволнява всички в управлението на държавата и в структурите на БАН поддържащи тази антибългарска теза, отстоява родолюбивата българска позиция пред Тито и дори през 1966-та година избухва езиков спор, когато български представител отказва да подпише споразумение на така наречения "македонски език" . Съветският съюз не поддържа родолюбивата политика на Живков и дори съветски посланик през 1971г. настоява България да признае македонско малцинство у нас.Но Живков остава докрай непоклатим и Тито отстъпва и официално престава да иска признаване на македонско малцинство в България. Западът и Гърция подкрепят родолюбивите български позиции по македонския въпрос тогава. Малко известни са тези факти от "престъпното "ни социалистическо минало...
Колкото и да е странно, на Тодор Живков принадлежат думите “младото поколение трябва да благоговее пред конската опашка”, така че не е изненада и патриотичната и нестандартна линия в културната политика на дъщеря му.
Именно на Людмила Живкова принадлежат думите” българската култура никога няма да бъде зависима от съветската “( “Людмила -тайните на Червената принцеса- Светльо Дукадинов ,Цветана Пешунова, стр.19). Като културен министър тя прави много за еманципирането от съветската имперска прегръдка, като винаги е държала на това страната ни да е известна по света като родината на славянската цивилизация. Огромни са нейните постижения в културната политика- честванията” 1300 години България”, строежът на НДК, отварянето на многоброини галерии в страната и в чужбина, асамблея” Знаме на мира” и т.н. Много пъти директорът на ЮНЕСКО е идвал в страната ни. Именно ЮНЕСКО подкрепя проекта “Знаме на мира”, както и популяризирането на българската култура по света.
Людмила Живкова е помагала на Ванга да работи на спокойствие. Тя е подкрепяла и проекта на
д-р Лозанов, който е изследвал феноменът Ванга и който чрез своя Институт по сугестология е работил над метод по обучение на чужди езици в спящо, подсъзнателно състояние. Тя е помагала в създаването на всичко това, срещу което е имало съпротива у нас и огромен интерес в чужбина. Младата
културна министърка е имала и огромни заслуги за подобряване на отношенията с Ватикана, за заличаване на мрачните спомени от 1949г. и от 1952г.( убийството на Евгени Босилков). Благодарение на нея Ватикана отваря своите библиотеки , музеи и галерии за български учени, изследователи и духовници. Тя създава и проекта “ Звездна карта”, чиято цел е да се картотекират всичките талантливи деца по света и един ден те да работят за България. Тя е искала да създаде възможности за това българският език да се наложи като международен (91 стр. Пак там) Людмила Живкова е надскочила времето си и въвежда нова морално-етична, духовна лексика като “Единство, Творчество и Красота”, които е изписвала с главни букви. Била е много далеч от класово-партийната идеология, която е считала за неправилна. Тя е смятала че училището трябва да бъде “ковачница на личности”. Нейна е концепцията за” хармонично и
многостранно развитие на личността”, за естетическо възпитание на децата, но не чрез промиването на мозъците им с комунистическа идеология ,а чрез възпитание в нравствени ценности, като не насилие, взаимно уважение и любов, хармония с природата (познавала е учението на Дъновизма.) Колко актуални са нейните възгледи и днес, в условията на печалната ситуация в българското образование- бягството от училище, насилието между децата и всеобщата морална и духовна деградация.
Заради нестандартните си идеи е имала много противници в БКП и в Съветския съюз. Неслучайно комитети за чествания” 1300 години България “ е имало навсякъде по света, с изключение на социалистическите страни и СССР (стр. 151 ,Пак там ).Често е критикувана заради увлечението си по мистицизма и окултизма, по индуизма и йога, но както казва нейната съученичка Вера Ганчева
( 173 стр.Пак там) интересът й по тези теми не са от “сергиен тип”, а са с научен характер .Людмила Живкова е събирала много книги по тези въпроси, които е смятала да дари на научни институти и библиотеки, но заради ранната й смърт това не се случва. Обвинявана е в идеализъм, доверчивост и детска наивност от своите съвременници. Вера Ганчева я описва като “добър и честен човек, готов да помогне на всеки, скромно момиче”. Нейни връстници разказват как като ученичка е искала да я изпитват повторно, за да заслужи оценките си. “Тежеше й че е Живкова”, казва в спомените си Костадин Чакъров. Много болезнено е посрещнала новината за злоупотреби и корупция във фонд “1300 години България”. В едно телевизионно интервю покойният съветник на Тодор Живков -Костадин Чакъров разказва, че веднъж й носят донос срещу един човек, а тя го хвърля в коша и казва “кажете на тези хора (ДС) да не преследват никого. Нуждаем се от таланта на всеки българин”. Съветския съюз никак не харесвал идеите и политиката й. Тодор Живков в своите спомени пише “очевидно съветските служби са следили много плътно дейността на моята дъщеря”.И това никак не е учудващо, защото именно на Людмила принадлежат думите “истински свободният човек зависи само от Бог”.
Заради анти системната си, неконформистка политика западните медии я описват като “рядка птица сред комунистическата сивота на Изтока”( в. “Обзървър”).
Нямам намерение да възхвалявам личността на Людмила Живкова, нито да издигам в култ” един престъпен комунистически лидер”, както биха казали десните интелектуалци. Аз самата съм от поколението българи, които нямат ясни и съзнателни спомени за времето преди 1989 г., но смятам че дълг на днешните учени е да не допуснат децата да бъдат манипулирани. Новите поколения трябва да знаят всичко, цялата многолика история за близкото ни минало в което са живеели техните родители. В тази история има достойно място и за Людмила Живкова и за нейните дела, някои от които могат да бъдат продължени и днес- като асамблея “Знаме на мира”, проектът “Звездна карта” и т.н. Това обаче няма да стане в днешните учебници по история. По-вероятно е в тях да напишат, че Людмила Живкова е “новият Хитлер” ( взимам повод от един телевизионен дебат след саботираната през 2012 г. научна конференция за Людмила Живкова, в който дебат един професор по история каза че “да се прави научна конференция за Людмила, е все едно да се прави конференция за Хитлер”(!?!)
Може би след 50, 100 години ще се напише истинска безпристрастна история -Дай Боже, защото смятам че историята не бива да е слуга на политиката, както е било преди 1989 г. както е и сега.
Тя трябва да описва обективно и безпристрастно всички страни от живота на хората- и добрите и лошите . И в човека, и в политическите и социални системи които той изгражда, съжителстват и Ангели и демони, и черното и бялото. Никога не е само едното или само другото!
На кое от двете ще дадем път, зависи от това как пишем и как четем историята си.
Да напомним че социализмът направи България една от 30-те най-развити държави в света. Да напомним също така, че освен със закон приет от Народното събрание, социализмът е обявен за престъпен и от Европейския съюз. С решение на Европейския парламент от 2019-та г. се приравнява социализма с фашизма, което от научна гледна точка е абсолютно неточно. Не е точно , защото лагери , убийства и престъпления, за съжаление, са извършвани не само по време на социализма. Не е точно и защото размерът на престъпленията извършени от социализма и фашизма са несъпоставими. Не е точно и от гледна точка на идеологията. Фашизмът е една човеконенавистна, антихуманна, шовинистична и расистка идеология насочена срещу другите хора и народи, докато социализмът е една хуманна, човеколюбива идея, въплатила идеалите на равенството, солидарността между хората и справедливостта. Съвсем отделен въпрос е как на практика този социализъм се реализира и какви комунистически престъпления и зверства се извършиха, което разбира се е абсолютно недопустимо и осъдително. Но за жалост такива престъпления е имало и в режими които не са били социалистически.
За съжаление концлагерите започват още от индианските резервати в САЩ, а началото на съвременните концлагери е поставено от цивилизованите англичани по време на Втората Англо-
Бурска война (1899г.- 1902г.), но това също не го пише в учебниците по история
Да напомним за политическите лагери у нас преди 1944 г. "Гонда вода", "Кръсто поле "" женския отдел на лагера "Свети Никола" и прочие, за политическите убийства вкл. и на деца
( безжалостно са били разстрелвани невръстни дечица по политически причини- шесте ястребинчета. Клането в Ястребино през декември 1943-та взема 18 жертви, сред които и жени и деца, като най-малката жертва сред шестте дечица е 7-годишното момченце Стойне разстреляно по политически причини), за отрязаните партизански глави разнасяни на кол и т.н. (на мен като млад човек който няма ясни и съзнателни спомени от времето на социализма, поне не ми е известно комунистите да са убивали жени и деца).В годините на Белия терор в периода 1923- 1925 г. са избити хиляди земеделци, комунисти и анархисти. Това са престъпления извършени преди 1944 година за които нашите учебници по история мълчат. Учебниците по история мълчат и за престъпленията извършвани от демократичните държави -робството, расизма ,колониализма и неоколониализма и фактът че след Втората световна война жертви на Западния колониализъм и неоколониализъм и на войни водени от Запада на други континенти са около 55 милиона души по света и т.н. Да напомним тук че през 60-те години в САЩ са извършвани многобройни терористични актове в църкви на чернокожи. През 1963-та година в един такъв терористичен акт по време на църковна служба загива приятелката на първата чернокожа дама държавен секретар на САЩ- Кондолиза Райс .По време на този атентат през 1963-та са убитии
и много чернокожи деца, за които говорителят на" Ку-клукс-клан" казва "това не са деца, а просто малки негри". Афроамериканците в законодателството на САЩ са били обявявани за 3/5 човеци и били затваряни в зоопаркове ( човешките зоопаркове са една срамна история за която никой учебник не смее да пише). За всички тези престъпления (атентати в църкви на чернокожи) не е потърсена наказателна отговорност чак до 90-те години на 20 век. Интересно , защо тези престъпления не са обявени за геноцид и престъпление срещу човечеството!? Само социализмът ли е единствения престъпен режим в човешката история!?
БСП в програмата си от 1994-та г. се отрича от всичко което противоречи на демократичните ценности и морал в периода преди 1989-та г. и се гордее с всичко позитивно, което социализмът е извършил- индустриализация и модернизация на страната, високите постижения в социално-икономическото и културно развитие, които са признати дори и от западни изследователи. Така че престъпленията и убийствата, независимо от това кой политически режим ги извършва( социализмът или капитализмът) са престъпления и са грях и пред човешкия и пред Божия съд, но към тях трябва да се прилага еднакъв аршин, а не политическа цензура, както виждаме че се прави сега. Също така интересен е и въпросът за бъдещото на лявата идея, за бъдещето на социализма. Знаете че списание "Ново време" и списание "Диверсия "проведе такъв дебат с участието на леви интелектуалци - "Социализъм 21-ви век", който може дори да се разшири и да включи всички членове и симпатизанти на левицата.
Нека погледнем света сега и тенденциите в него. Знаете ли че, 20-те % най-богати хора в света владеят 80% от благата и ресурсите на земята, че световният финансов спекулативен капитал надхвърля многократно реалното стоково покритие на световната икономика. Знаете ли че, финансовите активи на големите световни банки и корпорации са се увеличили след ковид- кризата, тоест бедните стават все по-бедни, а богатите- все по-богати. Неолибералният глобален капитализъм започнал да шества по света след идването на Рейгън и Тачър на власт извиква на дневен ред актуалността на левите идеи за справедливост, солидарност и равенство. Така че левите идеи за промяна, за баланс, за равноправие и справедливост винаги ще бъдат актуални.