Привечер на път
автор: Камелия Базова
Зад облаците се спуска рубин,
С яркото на залеза заспива полето, разтваря се небето и каручката пътува натам
Хоризонтът ни глътва, потъвам в красивото- конски тропот на селския друм
Аз съм в пътя на вечно живото,
В красотата на нежен парфюм
Пътувам, потъвам унасям се...
Гали ме топло нощният хлад
В блаженство къпе се душата,
леко се спуска тъмата, Ах ,как топла е земята
и как приятно студена е нощта
Излайва куче,
каруца и конски копита Ярката слънчева пита потъна отдавна зад хоризонта
и звездици блещукат, треперят над нас, затварям очи ,изпадам в екстаз
Душата ми слива с Вечността -
Идилия, романтика! Неописуема е тя- Любовта на света,
на Бога,
на вярата ,
на вселената,
на човешкият делник драмата!
Там се крият великите, вечни неща !
Потъва сега,
каручката пътува,
пред нея е вечно хоризонта....
Comments
rhymefan
Tue, 10/12/2021 - 12:02
Permalink
Благодаря за есето!
Благодаря за есето!
СвръхБЛАГОдаря!
По Камелия Базова —
„... потъвам в красивото...“ из „Привечер на път“:
колчем потъваш
в красивото — повече
то в теб потъва
Pages