Привечер на път

Привечер на път

автор: Камелия Базова

Зад облаците се спуска рубин,
С яркото на залеза заспива полето, разтваря се небето и каручката пътува натам

Хоризонтът ни глътва, потъвам в красивото- конски тропот на селския друм
Аз съм в пътя на вечно живото,
В красотата на нежен парфюм

Пътувам, потъвам унасям се...
Гали ме топло нощният хлад
В блаженство къпе се душата,
леко се спуска тъмата, Ах ,как топла е земята
и как приятно студена е нощта

Излайва куче,
каруца и конски копита Ярката слънчева пита потъна отдавна зад хоризонта
и звездици блещукат, треперят над нас, затварям очи ,изпадам в екстаз

Душата ми слива с Вечността -
Идилия, романтика! Неописуема е тя- Любовта на света,
на Бога,
на вярата ,
на вселената,
на човешкият делник драмата!
Там се крият великите, вечни неща !

Потъва сега,
каручката пътува,
пред нея е вечно хоризонта....