Смисълът на живота

Смисълът на живота

Автор - Камелия Базова

Животът е капка вода-
прекрасна ивица вечна,
когато разбереш това
светът за тебе е нещо!

Животът оставяследа,
следа неповторима и голяма!
Следата а живот на е една-
това е смисълът на нашето съществувание!

Написах това стихче, когато бях на 11 годинки.Винаги съм се питала какво е, защо е, накъде....

Какво е животът, какво е човекът, кой е Бог, защо съм се появил тук, накъде отивам, откъде идвам, какъв е смисълът на всичко това? Безброй въпроси с безброй отговори!Човекът е част от въпроса, затова темата е безкрайна- всевечна тема, която никой век не разреши.....
Аз все пак не съм тесен специалист, не съм богослов или теолог, нито пък педагог, но всеки трябва да има мнение по тези въпроси, защото те са изключително важни, касаят всички ни, касаят всеки член на обществото ни.Ще започна малко по- отдалеч.Образованието, науката развива душевния човек, но то трябва да развива и духовния човек.Петър Берон се е опитал да състави система на образование което да развива и духовността.Култът към парите, към материалното е страшен разрушител.Същият Петър Берон е предвидил тази морална и българска и световна криза днес.Той е знаел че в бъдеще материализмът ще завладее света.Всъщност Петър Берон е известен като авторът на „Рибния буквар”, но освен това той е бил голям учен и изследовател, който още през 1864г. в най- голямото си съчинение „Панепистем” издадено в Париж, развива някои идеи като един от първите проекти в света за безкабелно пренасяне на енергия, на електрическо съобщение и така 30 години преди откриването на електромагнитните вълни нашият Петър Берон пише за радиоразпръскване.
И така Петър Берон е предвидил тази морална криза днес.Именно в това трудно, морално и духовно обедняло време БПЦ трябва да играе ролята на този духовен пастир на народа, загубил вяра и ориентири, хлъзнал се по секти и гибелни учения.Затова аз смятам че трябва да се въведе вероучение в училищата, като научен предмет, ненарушаващ светския характер на училището и принципът на секуларизма, а вярата вече е въпрос на възпитание в семейството, църквата, въпрос на избора на свободната воля и лични ценности и предпочитания.Училището трябва не само да обучава, но и да възпитава.Разбира се, въпросът за възпитанието е многопластов.Възпитателният процес в образователната система може да включва и манипулативни елементи, както е в тоталитарните и теократични политически режими.Когато говорим за възпитанието в светските училища, които са отделени от политиката и религията, както е в либерално-демократичните политически системи, имам предвид възпитание в духовни общочовешки ценности.Тук се вписва според скромното ми мнение и вероучението, а може би по- правилният термин е религиознание, защото на вяра ни учи църквата, а на основните, базовите академични познания по религия ни учи училището като светска и отделена от църквата институция.Ето защо смятам че у нас трябва да се въведе такъв предмет по религиознание в нашето училище.Моралната и ценностна криза в която се намираме прави това още по- наложително.Училището се явява функция на обществото, една микросоциална система, едно социално огледало в което се отразяват обществената, социална стратификация, социалните различия.Но училището трябва да бъде не само функция на обществото, но и генератор на идеи, ценности нужни за съхраняването и развитието на това общество. Въвежданито на религиознание в българското училище, но не като СИП, както е сега, а като ЗИП може да е крачка към това.Всъщност вероучение в училищата е имало до 1945г., но комунистическият режим го премахва.Преди 1944г. от моите баба и дядо знам че когато са били ученици тогава в началните класове са изучавали вероучение, а в гимназиите-религия. Преди всеки учебен час те са се прекръствали, а дежурният ученик е прочитал молитвата „Отче наш”.Тази практика не е била пречка за светското училище, напротив, възпитавала е децата в благородство, доброта, поддържала е устоите на морала и дисциплината-неща които днес за жалост са забравени и тънем в духовна и ценностна криза и пустота.Затова да се изучава религия в училище според мен е много важно и наложително.Знам че още от 1997г. започва да се обсъжда и да се разработва този въпрос у нас, по време на правителството на Иван Костов, когато се въвежда такъв предмет в училище, но под формата на СИП, но после след 2001г. този проект не се приложи.От 2003г. предметът” Религия” в училище се изучава в часовете за задължително избираем или като свободноизбираем предмет.Така че не може да се реши какъв да е статута на този предмет в училище.Волята на много хора и на нашата БПЦ, доколкото знам е този предмет да се изучава не като СИП, а като ЗИП.Всъщност от 1991г. в някои училища започва да се изучава предметът „Християнство, изкуство и култура”, но сега той се изучава както споменах доброволно, като свободно избираем, но не и като задължителен предмет.Така че, след промените по-новите поколения, децата след прехода в училище започнаха да изучават религия.Аз например съм завършила 54 СОУ „СВ.Иван Рилски” в София, бях в хуманитарна паралелка и учехме религия, този предмет бе включен в ИКОС- „Изкуство, култура, общество, среда”, където освен базови познания по психология, философия, история на изкуството, ние получавахме познания и по история на религиите, история на християнството.Доколкото знам в 20 държави на ЕС се изучава религия като конфесионален предмет в училище. Всъщност, в Европейската конвенция за правата на човека религозната свобода е вписана като едно от основните човешки права.Още в Договора от Амстердам от 1997г. доколкото знам в специлна декларация е включен текст в който се казва че ЕС признава националните права на църквите и на религиозните общности на територията на държавите- членки и няма да се бърка в тях..Така например в новата европейска Конституция -"Лисабонският договор" християнството вече не е фундамент на общоевропейското обединение, а е равнопоставено с други религии и култури, тоест застъпен е елемента на мултикултурализма
Така свободата на мисълта, съвестта и религията стават основа на всяко демократично общество и на ЕС като съюз от демократични, цивилизовани държави. Плурализмът и мултикултурализмът са нещо прекрасно , но главният въпрос според мен обаче е в това дали ЕС ще остане клуб на християнските европейски държави, и прилагателното европейски ще се следва ли непременно от християнски, дали християнството ще остане общата културна, историческа и цивилизационна принадлежност на държавите- членки с включения, разбира се, мултикултурализъм и уважение, толерантност към другите религии и другите етнически и расови общности, или ЕС ще остане просто съюз на икономически и геополитически проект на мулти-култи ценностите на задкулисната неолиберална еднополюсна глобализация, прикрита зад демократична реторика като Троянски кон на САЩ, в който културната, историческа, християнска принадлежност няма да е условия за членство на дадена държава- като членството на Турция( член на НАТО и важен геостратегически съюзник на САЩ, ) например!?
Друг факт, който мен лично ме тревожи е, че според доклад на независимата християнска организация" Отворени врати" над 100 милиона християни по света са преследвани заради тяхната вяра. Така християните стават най-голямата религиозна общност по света, която е преследвана. Само за периода 2014- 2015 г.има над 7 хиляди убити християни, множество нападения над християнски храмове, според доклади на същата организация.
В над 50 държави по света християните са преследвани, като в 35 от тези на 50 държави причината за тези атаки са на ислямския екстремизъм. Такива държави са Сирия, Либия, Ирак ,Иран, Северна Корея и така нататък. Дори лидерът на Християндемократическия съюз в германския Парламент апелира световната общност да обърне внимание на религиозният фанатизъм, но такава реакция засега не виждаме. Кръстът в някои държави е обявен извън закона, а религиозните християнски празници се подменят с фестивали на new age по целия свят. Така че когато говорим за толерантност и мултикултурализъм, то следва да знаем че този принцип на толерантност и мултикултурализъм трябва да се спазва от всички, от представителите на всички религиозни и верски общности. За съжаление това не е така днес и сме свидетели на двоен стандарт в мултикултурализма и толерантността.
По отношение на втория ви въпрос за връзката, за взаимоотношенията между религия и наука- това е много дълбок въпрос, огромна, неизчерпаема тема.Макар да не съм тесен специалист по тази сложна материя, ще се опитам да ви отговоря на базата на малкото което знам по въпроса.Няма да крия че тази тема за религията и науката мен лично също много ме вълнува, тези въпроси са ми безкрайно интересни и любопитни.
Сега се сещам за няколко афоризма в тази връзка.
„ Ниско летят крилете на разума, високо са вечните, нетленните духовни ценности”-забравих кой е авторът на тези красиви и мъдри думи.А според Аристотел пък:
„Знанието се гордее че е научило много, а мъдростта скърби че знае малко”, така че религията нашепва на сърцето, на душата откровенията, истините, които науката отрича, или до които стига, но със закъснение....
Всъщност свободата на волята, същността и смисълът на битието са въпроси на които науката, разумът, знанието не може да отговори, науката може да отговори само на въпроса КАК, но не и на въпроса ЗАЩО.Не случайно и Гьоте казва ”Най- висшето щастие за мислещият човек е да изследва това което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благоговее смирено”.Човекът е сложно психо-био-социално и духовно същество, съгласно моята християнската вяра той е дух, душа и тяло, затова религията, философията, науката са израз на тези различни измерения на човешката природа, на духът, на сърцето и разумът...
Всъщност от четвърти век сл.Хр.насам, откакто християнството става официална религия в Римската империя светът е друг, историята на Европа и света е друга, или би била друга без християнството, защото освен връзка с вечните и тайнствени, сложни въпроси за същността и смисълът на битието, на живота, вярата в Бога изпълнява и своята социокултурна роля на религия. Религията за разлика от митологията не се обръща само към миналото, нито пък само към смисъла на настоящето като философията, а обединява в едно и минало и настояще и бъдеще в една трансцедентна вечност...Религията, била тя християнска, мюсюлманска и прочие, осмисля цялата човешка история, придава й всеобхватен смисъл и значение, предлага базов светогледен ориентир, разрешава фундаменталните философски проблеми, дава отговор на всевечните въпроси-кои сме, откъде идваме, накъде отиваме....Така че религията и науката са много различни, но и двете тръгват от един и същ корен-ако майката на всички науки е философията, която в началото е вместявала в себе си цялото човешко знание, специализирано по- късно на отделни научни клонове и дисциплини, то религията е посестрима на философията.Философията през Античността например е била теория на космоса, чиито произход, обяснение се криел в митологията.По-късно се извършва преход от митологията към науката, към познанието, към логоса, когато философията започва да търси естеството на нещата.Всъщност, както казват изследователите на философската мисъл, когато философията се опитва да свери часовника си с науката, тя отива доста напред във времето и стига до Кант, който се опитвал да обоснове метафизиката като наука, да достигне до такова познание, което да е научно неопровержимо.Всъщност в „ Критика на практическия разум” Кант стига до една красива мисъл, която ми направи впечатление и която ще цитирам по памет, а именно че „ две неща изпълват духа със страхопочитание и възхищение- звездното небе над мен и нравствения закон вътре в мен”.Тази Кантова мисъл аз инерпретирам като една красива илюстрация на връзката между наука, философия, религия, между сърцето, душата и разумът.... Както казах, ако философията е майка на всички науки, то религията е посестрима на философията.Теологията или богословието например е наука за Бога, тя е религиозно-философско учение за природата на Бога.Тома Аквински пък свързва пряко религията в лицето на теологията с философията, като казва че „смисълът от изучаването на философията не е в това да знаем какво са мислели другите, а да открием истината за нещата”. Науката също се опитва да открие истината за нещата, макар и чрез други методи- не чрез откровенията на сърцето, душата, а чрез изследванията, чрез научният разрез на човешкият, социален и природен свят...Религията също ни разкрива дълбоката същност, истината за нещата, но тя борави с други, много по-различни методи от науката....Езикът, понятийният апарат, методологията на науката и религията са много различни.За разума чудеса няма и ако нещо не е видяно, ако не е доказано, то не съществува.За религията „същественото е невидимо за очите”, като казва Малкият принц на Екзюпери, защото очевидното за сърцето и душата не се нужде от доказателства....Така че религията и науката тръгват от общ път и вървят по различни пътеки, които обаче в далечината се сливат, защото както са казали мъдрите хора
„ малко наука отдалечава от вярата, а много я възвръща”...
Въобще темата е огромна, необятна и томове и тонове книги няма да са достатъчни за да я изчерпят...
Нека обаче тръгнем от по-ново време, от зората на нашата нова и модерна епоха и оттам да проследим как се развиват отношенията между науката и религията.
Първоначално науката в зората на Новото време тръгва от религиозния християнски фундамент.При възникването на точните прородни науки под непрякото протестантско влияние научната дейност тогава си е поставяла за цел да открие пътя към Бога, да открие „Божието провидение в анатомията на една въшка”, по думите на учен от тогавашната епоха.Но с течение на времето науката се е превърнала в боговраждебна сила, която според Макс Вебер, не може да даде отговор за смисъла на живота, а и не си поставя подобен въпрос.Оттук и принципната несъвместимост между научен и религиозен светоглед.Оттам нататък взаимоотношенията между наука и религия са на приливи и отливи.До началото на Новото време не е имало разделение между религия и наука и свещениците са били най- образованите хора.Възходът на науката тръгва от Ренесанса и издига от руините на средновековна християнска Европа силуета на новият еманципиран човек, на неговия разум, творчески и научни търсения, така човекът постепенно измества Бога.Всъщност споменатият Тома Аквински е родоначалникът на Ренесанаса (14- 16 век).Аквински смятал че човекът след като възстанал срещу Бога е паднал, но това падение не е пълно и не е покварило неговото съзнание и интелект.Това позволило смесването на учението на Библията с нехристиянски философски теории, например Аристотел е древногръцкият философ на който Тома Аквински се е опирал.Така Ренесансът с характерния за него антропоцентризъм издига новата тогава идея за хуманизма.Този хуманизъм се е развил до крайност до такава степен че превърнал човекът в критерий сам на себе си, „човекът като мярка на всички неща” и така го отксъсва от Бога.Реформацията през 16- 17 век връща вниманието отново към Бога и към Библията.После идва Просвещението през 17- 18 век и замества християнската вяра с науката, с човешкия разум.Деизмът, вярата в един пасивен и мълчалив бог става новата религия на Просвещението.Заражда се секуларизмът, издига се на пиедестала съвременната наука.На мястото на християнската философия идва новата материалистична, натуралистична философия, култура и т.н.Появява се новата модерна епоха с идеите на Русо, Кант, Хегел, Киркегор и т.н.Отдалечаването от Бог стига до крайност в екзистенциалната философия, която търси смисъла на живота извън сферата на разума, дори Хъксли предлага наркотиците като път за откриването на истината и смисъла.Напоследък обаче с тенденциите към постмодернизъм човекът отново се завръща към религиозното мислене, към хармонията със света и с природата, възвръща интересът си към религиозните текстове.Така че в самото начало науката преди да се еманципира напълно е била свързана с религията, после се откъсва от нея и даже става боговраждебна, но напоследък се забелязват тенденции отново на сближаване.
Ето например в по-ранните епохи какво казват учените по отношение на връзката религия- наука. Големият руски учен Ломоносов пише че, перефразирам „колкото по- дълбоко навлиза разумът до първопричината на нещата, толкова по- ясно вижда Създателят на битието, а целият свят е един негов проповедник”.Нютон също пише, отново перефразирам „ че устройството на планетите, на кометите, на слънцето говори за това че те са плод на плана на един трансцедентен свръхразум.”Да видим сега векове по- късно- в наше време какво казва един български учен по отношение на връзката религия – наука -акад. Божидар Палюшев в книгата си „Теория на интелигентния дизайн срещу дарвинизма” пише, отново преразказвам неговите изводи „че вселенското устройство притежава една фина настройка на фундаментално ниво и че съвременната наука, съвременната физика и космология доказват сложността и прецизната балансираност на природните сили, които поддържат живота”.Акад.Палюшев пише, пак преразказвам че ”теориите на антропния принцип във физиката на елементарните частици ни разкриват че числовите стойности, фундаменталната структура на материята на микро и на макро ниво, от атома до планетите и галактиките показват много балансирана и фина подреденост, която не може да бъде нищо друго, освен ръката на един свръх, надвселенски, надкосмически разум”.Така че с няколко века разстояние изводите са почти едни и същи, т. е. първоначално е имало сближаване между религия и наука, след това отдалечаване
( теориите на Дарвин и т.н.), а днес, в нашето съвремие най- новите направеления на физиката и космологията отново доказват тази връзка и сближаване с религията.
От времето на Нютон науката се гради на метода на простите, математически изчисления и закони, с които може да се обясни света.Така Вселената се свежда до механизъм който може да бъде обяснен, чрез абстрактни математически закони, според които няма място за етични и морални норми, няма място за трансцедентен създател, които се обясняват като стратегии за оцеляване.Така според подобни научни теории, тръгнали от Нютоново време насам, макар че Нютон е имал авторитет към Библията, дори я е изследвал и е бил вярващ човек, излиза че Бог е просто една измислица, плод на човешкия разум, чрез който човек си създава душевен комфорт и си помага в опитите си за оцеляване.
Всъщност тук ми идва на ум още една крилата мисъл казана от Маркс в критиката на Хегеловата философия на правото от 1844г. че „ религията е опиум за народа”.Тук може би този велик учен, признат и на Запад днес, е имал предвид връзката религия- политика и в този смисъл Маркс е бил прав и доказателство за правотата на неговата мисъл са многобройните примери от историята за това как религията е била използвана и се използва и днес от политиката, как „налива вода в мелницата” на политиците.В името на Бога, в името на светли идеали са се вършели и се вършат и сега много престъпления и злини и на това е свидетелка човешката история.Ето защо една немска поговорка казва че „доброто е враг на най-доброто!”. Така че политическата употреба на религията не е нещо ново под слънцето.Така например по време на човешкото въплъщение на нашия Господ Исус Христос ограниченият човешки ум не е схващал духовната природа на нещата и е искал да употреби Господ Исус Христос политически- мнозина са си мислели че Той е бъдещият Цар на Израел и са искали да Го направят такъв и не са разбирали че „Неговото Царство е от друг свят”.Джихадът първоначално е бил вътрешна духовна борба в сърцето, в душата на човека между доброто и злото, между греха и святосттта, но политическият фактор се намесва (арабите- семитски номадски племена, които се нуждаят от социална стабилност и устойчивост, от политическа сигурност, от завладяването на нови територии и т.н.) и джихадът вече придобива съвсем друг смисъл и социално- политическо значение...Социологията на религиите на Макс Вебер осветлява по интересен начин тези теми и може да ни отговори на въпроса защо ислямът, юдаизмът, християнството, които имат общи корени, са по- склонии за политическа употреба в сравнение с религиите на Изтока, но това е вече друга тема...Това което е важно според мен и което искам да подчертая е че политическата употреба на религията на този етап е обяснимо предвид социално-политическото измерение на човешкото схващане на духовното и тази политическа употреба от една страна е неизбежна, предвид социалната природа на човека, от друга може да се разглежда и като един вид ограничение на ума, защото според мен чистата вяра в Бога няма и не би трябвало да има нищо общо с политиката, защото тя ни докосва до един друг, надземен, надвселенски свят, до едно неведомо, неясно, мега-измерение, до трансцедентното... Но фактът че религията се използва от политиката не може да бъде аргумент срещу съществуването на Бога, защото има разлика между вярата в Бога от една страна, между теологията от друга, и между социалната организация, институциите, които религията създава от трета - това са различни неща.Но това е много дълбока тема и касае връзката религия- политика, а вие ме попитахте за отношенията между религията и науката.Ще се върна пак конкретно на вашия въпрос.
Всъщност разделението между наука и религия принципно започва да се заражда още от времето на Декарт, което е времето на механицизма- тогава светът започва да се обяснява като машина, като механизъм и този механистичен възглед се прехвърля не само върху материалните неща, но и върху природата, върху културата, политиката, върху човешкия свят. Благодарение на теорията на Нютон човечеството е постигнало много голям прогрес, но има и нови научни представи за света, които надграждат и развиват познанията които Нютон ни е дал.Много по-късно от Нютон- през 1900г. ученият Макс Планк прави революционно откритие като формулира за първи път Квантовата теория, а пет години по- късно Айнщайн публикува своята Теория на относителността- с тези научни революции се преобръща цялата досегашна представа за устройството на света, на вселената.... Ето например квантовата физика ни въвежда във вълшебния свят на микро частиците и открива за нас удивителни неща.Скоростта на светлината, микрочастиците, квантовата физика...Благодарение на тези нови научни направления човечеството вече е на път да изобрети машина за пътуване във времето.Такава машина е предмет на много фантастични книги и филми, но е на път да стане реалност....Айнщайн ни разкрива че времето не съществува, а е фикция на човешкото съзнание и този велик учен обединява времето и пространството в един континуум в който движението във времето означава и движение в пространството...Според Теорията на относителнността времето и пространството се закривяват около обекти с голяма маса, а когато един обект се движи с най-голяма скорост, времето забавя своя ход...Ако хвърлим един малък предмет в ръката си със скоростта на светлината, той ще се превърне в една линия, чието начало е при нас, а краят е някъде далеч в бъдещето...На тази база може теоретично да се изобрети машина на времето, дори се твърди че НЛО, летящите чинии са обекти, машини на времето на хора от бъдещето, на нашите бъдещи поколения, които идват за да ни посетят...Като казах НЛО, летящи чинии и прочие, интересен е и въпросът как теориите за извънземни, за НЛО се връзват с религията, с нашата християнска вяра например.Според теолози, богослови, БПЦ специално не е дискутирала този въпрос, но не изключва възможността Бог да твори и в други вселени, но като цяло позицията на богословите, на теолозите е че теориите за извънземни, за НЛО са опасни, защото се опитват да подменят Бога, Твореца с едно от мислимите Му и евентуално възможни творения и че феномените НЛО имат по- скоро демонична природа...Така или иначе науката и религията се срещат, сблъскват, противопоставят, но и сближават, те са като две страни на една и съща монета...Науката стига днес до изводите на религията, само че са й нужни векове натрупвания.Никой не е предполагал преди сто години например че днес ще има телевизори, компютри, интернет, мобилни телефони, смартфони че ще се пращат съобщения, видео за секунди от единия до другия край на планетата, но се случва...Всичко обаче е въпрос на натрупвания в научните чудеса, в научните открития....Така например станът е измислен на базата на механизма на пеещият часовник, а на базата на механизмът на този тъкачен стан е измислен компютъра (нула и еденица, има и няма информация)....Въобще пълно е с чудеса наоколо, светът пази още невидими тайни за нас....Гледах в тази връзка един много хубав американки филм със заглавие „Интелектуална разходка”.Там се казва, че ако увеличим един портокал до размерите на земното кълбо, то атомите му ще са с големината на череши.Ето колко малки, микроскопични частици са тези атоми! Квантовата физика открива че има празно пространство между ядрото и електроните.Въпреки това празно пространство обаче ние не пропадаме и не проникваме през материята и материята си е твърда.Оказва се че материята не съществува категорично на определени места, а проявява тенденции за съществуване.Когато учените правят измерване на електрона те откриват че електронът не се движи от място на място, нито пък стои на едно място, а че движението му е разпределение на вероятностите, които се разгръщат в пространството.Всички субатомни частици проявяват своето съществуване между реалността и вероятността, на субатомно ниво няма твърди предмети, но въпреки това желязото, камъкът и т.н. са твърди- как така? Твърдостта е отвъд нашите представи. Следователно, животът на микро, на субатомно, а така също и на макрониво е резултат от взаимовръзките, от разпределение на вероятностите.Светлината например се разпределя на вълни и на частици- футоните.Частиците винаги се носят с една скорост, със скоростта на светлината.Футоните са абстрактни модели на вероятностите движещи се под формата на вълни.Така се оказва че микро, макро и мега светът, Веселената, животът – всичко е въпрос на енергия, на хармония от взаимодействия, от взаимовръзки и това е една древна идея, която квантовата физика днес доказва научно.Всъщност според съвременните научни теории ранната Вселена е била само енергия, която по- късно се превръща в материя.Освен това не всичко около Вселената е ясно- науката е само опит да се разбере този сложен и така пълен с тайни свят. Например учените познават само 4% от Вселената.125 милиарда галактики съставляват видимата Вселена, а досега са анализирани много малка част от тях.Всяка голяма галактика във Вселената има черна дупка в средата си и Вселената всъщност представлява паяжина от газ и галактики.Галактиките според учените взаимно се поглъщат и погълнатата галактика образува черна дупка, която се разширява и образува квазери, които квазери се виждат от телескопа Хъбъл.Всъщност през 1929г. Хъбъл стига до откритието че Вселената не е статична, както се е смятало дотогава, а е динамчична, че еволюрира и се променя с времето.Дълги години черната дупка в нашата галактика е била неактивна, но през 1999г. астрономите забелязват че тя започва да се „ храни” и наричат това „ галактически канибализъм”.Според учените нашата галактика „Млечният път” е застрашена от сблъсък с друга съседна галактика „Андромеда” която се приближава до нас и след няколко милиарда години двете галактики ще се слеят и сблъскат и Слънчевата система ще се засмука от черна дупка. Всъщност по отношение на нашата звезда-Слънцето съм чувала и чела че това красиво светило, този източник на живота ще изгори запасите си от водород и хелий след около 5-7 млрд. години и ще погълне Земята и ще се превърне не в супер нова, а в бяло джудже, защото не е прекалено голяма звезда,.Разбира се, какво ще се случи със сигурност никоя научна теория не може с точност да предвиди.Каква съдба ни вещаят безкрайните и мълчаливи космически дълбини е въпрос на който никое човешко същество не може с кристална яснота да отговори.Всъщност отговорът е известен само на нашия трансцедентен Небесен Създател, чиито думи ще пребъдват във вечността, отвъд необятността и безкрайността на вселената!
Учените казват че 23% от Вселената е тъмна материя.Вселената непрекъснато се разширява, но не се знае каква е причината за това разширяване.73% от пълната енергия на Вселената отива за това разширяване и тази енергия се нарича тъмна енергия.Има и други теории, според които Вселената е възникнала преди Големия взрив, който се е случил съгласно изчисленията на учените преди 13.7 млрд.години, така според тази иновативна теория на т.нар. циклична космология историята на Вселената е още преди Големия взрив и предположението тук е че е имало поредица от мега вселенски експлозии, поредица от такива явления като натрупване на супермасивна огромна черна дупка, после тази дупка поглъща Вселената, след това се натрупва много голяма енергия от която следва нов голям взрив.Всъщност според учените Големият взрив е започнал от точка по- малка от атом, от която се е родила Вселената Има и теории според които Вселената е много по- млада и е само на няколко хиляди години.Има и други интересни научни теории- например т.нар. теорията на струната, която е модел на теоретичната физика и която се опитва да обясни елементарните частици и в която вярват днес 80% от физиците.Тази теория дава отговор на въпроса защо от 10-мерно пространство в което се развиват физическите процеси, ние наблюдаваме само 4-измерно.10,11-мерния модел дава ясна представа защо ние наблюдаваме само 4-измерния.С тази „теория на струната” се обяснява възникването на Вселената, а може би би се обяснила и тайната на смъртта, мястото на душата извън тялото в паралелните и невидими за нас пространства и измерения, не знам...... Разбира се, аз не съм специалист, но много са ми интересни тези теми, любопитни са ми и Космоса, Вселената, звездите- още от дете, дори си мечтаех като малка да стана космонавт....
Така или иначе, идеите и теориите за произхода на Вселената са само едни предположения, догадки, пак ще кажа – само 4% от Вселената са познаваеми, и много от старите представи се допълват, надграждат с нови открития и теории.
Така например на мястото на класическата физика на Нютон идва квантовата физика чрез която много учени днес се опитват да обяснят възникването на Вселената, но според редица критици на подобни научни опити, те са несъстоятелни, тъй като Вселената включва по дефиниция всички наблюдатели вътре в себе си и е невъзможно да съществува наблюдател, който да е външен спрямо вселената, освен ако не е нейният трансцедентен създател, освен ако не е Бог.
Ето сега според теорията за първоначалния, за Големия взрив, създадена от шведски учен през 1925г. Вселената е възникнала случайно от квантово- механичен вакуум.Но както казват някои учени, да се вярва на случайността се изисква много по- голяма и по-силна вяра, отколкото да се вярва в трансцедентен създател.Освен това, възникването на Вселената е еднократен акт или поне такива са по- голямата част от предположенията за еднократния акт на възникването на вселената, и не може да се наблюдава множество пъти, за да се твърди че причината му е случайна- а дори и да е възникнала много пъти, няма как това да се наблюдава, човекът тогава не е бил там- така според редица учени теорията за случайното възникване на Вселената противоречи на теорията на вероятностите, защото повторенията на подобни мега- явления не съществуват и не могат да бъдат наблюдавани множество пъти.
Въобще, съвременната наука свежда всички духовни и психични феномени до биохимични мозъчни процеси.Това е всъщност учението на редукционизмът- учение което обяснява всичко чрез физични и химични процеси.Това също е ехо от материалистичното и механистично обяснение за света и за човешката природа.Върху това механистично схващане за света и за човека се базират и опитите за създаването на изкуствен интелект, научните опити на компютърните технологии да създадат машина която да притежва умът на средно интелигентен човек.Но механистичният научен светоглед трудно може да обясни съзнанието, духът с прости метаметически изрази, с физически и химически закони, защото човешката душа е отвъд физическото описание.Дори и да се създаде най- съвършения изкуствен интелект, най- изумителната и невероятна машина, тя едва ли ще може да изпитва чувства, да плаче и да се смее, да мечтае и да се вдъхновява както човекът. Ето сега на базата на най- новите открития в областта на квантовата физика се разработват модели на основата на които човек може да създава човек, т.е. да си поиграе на Бог, като например има идеи за създаването на такива технологии чрез които човек може да извлича енергията на вакуума, която е безкрайна и да превърне тази енергия в енергия на живота.Но според мен подобни идеи и опити са много опасни, защото те могат да родят нови „Франкенщайновци“.Подобни опити са все едно да оставиш малко дете да си играе с кибрит.Човек не може да създава живот и да измисля нови създания и Вселени, нови светове, след като той сам не е измислил себе си, нито пък е измислил и създал наблюдаемата огромна вселена и разполага с готови модели, които обаче не той е сътворил .Човекът не може да измисли сам себе си.Той може само да копира готовите модели дадени му от природата.Според мен клонирането също е вид копиране на вече създаден и измислен сложен феномен като човекът.И как може човек сам да разбере себе си, как може сам да се пресъздаде, когато той не познава всичките тайни на своя мозък- един уникален орган, едно чудо с 2 милиарда годишна еволюция- чудото на човешкия мозък, което човекът притежава, но не той е измислил и създал.
Спомням си сега по този повод, наскоро ми попадна една книга и запомних от нея нещо много интересно, а именно за тайната на човешкия мозък.Нашият мозък има около 100 млрд. мозъчни клетки.Когато мозъчните клетки умират, мозъкът изпраща макрофаги, които почистват умрелите остатъци, за да не замърсят те мозъчната среда.Информационният капацитет на всяка една от тези милиарди клетки е около 30 пъти по-голяма от броя на буквите във всички енциклопедии, а ако молекулите на ДНК на всички тези клетки се наредят една до друга, те ще образуват верига, която ще пресече цялата Слънчева система! Този невероятен шедъовър на природата и все още загадка-човешкият мозък според учените действа със сила от около едва 10 вата, а е най-мощното и чудно творение на този свят, което все още опознава себе си! Ние всъщност използваме много малка част от капацитета на мозъка си.Тук на това място еволюционистите, материалистите, за които организмът развива само тези органи, които са му нужни биха си замълчали, след като нашият мозък има капацитет надхвърлящ нужното за да преживеем живота си, явно мозъкът ни е Небесен проект в развитие, развитие което отива отвъд земния живот, може би в някакви други измерения... Така Бог е вместил Вечността във нас, Създал ни е по свой Образ и Подобие!
Сега с новите научни чудеса човекът се възгордява и се опитва да вземе мястото на Бога чрез клониране, ин-витро- това е чудесно, прекрасни са тези научни открития, и ние сме щастливци че живеем в това време, но методът ин- витро също е вид копиране, сливане в лабораторни, изкуствени условия, в епруведка на измислени, но не от човека полови клетки.Самолетите, подводниците също са вид копиране на моделите на телата на птиците, на китовете и т.н.Човекът е измислил автомобилите и те се движат, но моторните превозни средства не усещат че се движат.Съзнанието, душата е нещо което не може да бъде измислено и научно пресъздадено от човека.Човекът може само да копира, да пресъздава движенията, характеристиките на предметите и явленията в природата.Ако разумът е поток от електрони, тогава как да се обяснат мистичните явления, и духовните, нематериалните, менталните субстанции? Трудно съвременната наука може да обясни душата, духът, оповаването на морално-етични норми, освен да ги елиминира, или да им отреди второстепенна роля като стратегии за оцеляване, като страничен ефект, или направо дефект, който човек сам си измисля за да си обясни необяснимите неща, и за да оцелее.Но такъв възглед лично мен ме притеснява и навява смут в душата ми.Това означава че човекът е плод на абсолютна случайност, той е сам- самичък в една огромна, студена, безлична Вселена, която не се интересува от неговото същестуване.Както твърди един афоризъм, науката отговоря на въпроса как, но не и на въпроса защо, както споменах в началото.Така религията и науката се разделят и противопоставят на принципа на материално и нематериално.Подобно разделение между наука и религия, между дух и материя, между видимо и невидимо се съдържаше и в разоговът ми с един възрастен господин.Според този възрастен човек, Бог няма и вярата в Бога е характерна само за старите и неуките хора на село.Той ме попита” Ти си млад и образован човек, как може да вярваш в Господ?!Ето колко много космонавти излетяха, ако имаше Бог те щяха досега да са го видели!”Този разговор с този човек ми напомня разговорът между един атест и един вярващ.Атеистът твърдял нещо подобно : „ Ето, колко учени преровиха целия космос с телескопите си и не видяха никъде Бог там”.Вярвящият човек му отговорил: „Ето, и аз разглобих моя часовник, прерових всичките му части, но не открих часовникарят вътре”.
Преобладаващата част от науката днес се придържа към този механистичен, материалистичен възглед, който трудно може да си представи съществуването на Бог.Ето например теорията за химическата еволюция, за това че животът е произлязъл от химически съединения.Той е общоприет възглед, който се приема като абсолютна аксиома, като догма.Интересното тук е че в тази догма вярват днес 40 % от учените, а останалите 60% от днешнте учени отричат еволюционната теория, дори нейният автор- Чарлз Дарвин се отказва от нея в края на живота си, но въпреки това тя се възприема днес като неоспорима истина и се изучава в учебниците, в училищата и университетите.Може би това е така поради светския характер на образованието и подобна религиозно неутрална теория за еволюцията отговаря на задължителния принцип на секуларизма, за отделянето на религията от държавата и светския живот- принцип характерен за всички съвременни, модерни и демократични общества, родени от началото на Новото време насам ( а не само за тоталитарните общества, където този принцип на секуларизма бе доведен до краен атеизъм).Така или иначе еволюционистите днес се приемат за истинските учени, а тези които подкрепят други теории се смятат за екзотични, научно несъстоятелни теоретици.Разбира се, тук трябва да подчертая че не става въпрос да се стига до крайности, каквито има в теократичните общества, където религията, образованието, правните системи са свързани.Тук става въпрос за обективност и изучаване на алтернативните научни теории, без да се нарушава принципът на секуларизма и разделението на религията от държавата, от правото и светския живот.Явно е обаче че в спорът между еволюционисти и креационисти последните губят, а първите печелят.Въпреки това обаче, много научни теории напоследък оборват еволюционистите и посочват слабостите, пропуските в техните теории. Ето например в еволюцията не е открита нито една междинна форма Проф.д-р на биологичните науки Д .Свиленов например пише в своите изследвания че редица учени, включително и еволюционисти, признават абсурдността на твърдението че животът се е самозародил и че е възникнал съвсем случайно на нашата планета, която също съвсем случайно се е образувала преди около 4.54 млрд. години. Проф. Свиленов пише че съгласно молекулярната биология съставните части на живота са освен материята и енергията, също така и информацията.Но според законите на информатиката източникът на тази информация трябва да се намира извън нейния материален носител. Луи Пастъор пък още през 1864 г. казва че животът може да произлезе само от живот”.Новите открития във физиката все повече потвърждават Теорията за Сътворението.В тази връзка наред с еволюционната теория, в която се откриват все повече пропуски и в която много учени, вкл. и еволюционисти не вярват, съществува и друга научна хипотеза, която намира все повече потвърждения днес и това е теорията за биогенезата, т.е. че животът е произлязъл от живот, както казва Луи Пастьор.Много учени отбелязват че диалектическият материализъм вярва в неща, които противоречат на законите на науката.Така например твърдението на материалистите че материята е вечна противоречи на законите на физиката, твърдението че животът е възникнал случайно, че се е самозародил някак от само себе си противоречи на законите на биологията, твърдението пък че материята се е самоорганизирала случайно противоречи на втория закон на термодинамиката.Материалистите казват че в природата няма никакава хармония, че не бива да търсим в нея някаква закономерност и целенасоченост.Това обаче противоречи на нашия опит, на нашите наблюдения- необятното синьо на простора, зеленото на листата, всяко цвете, всеки полъх на вятъра, омайните цветове на всеки сезон ни нашепват нежно тайнствения глас на мъдростта, на красотата, на вечните духовни неща!? Та нали Божественият разум извира от красивите багри на природата и говори и на нашите сърца......Нали устройството на човешкото тяло е доказателство на принципите на хармонията, на алтруизма, на Любовта-всеки орган на човешкото, а и не само на човешкото тяло е във връзка, в хармония с другия, компенсира дисфункцията на другия, а това не е ли принципът на Любовта, на Любовта на Демиурга, на Бога, чиято любов е мощна творческа сила, тя е първоначалото, източникът на живота, на всичко съществуващо....Много откровения на религията намират научно потвъждение.
Въпреки Инквизицията и наказанията на Католическата църква над учените придържащи се към хелеоцентричната система- Коперник, Галилей и др., в Библията се съдържат текстове които описват земята като кръгла. Библията е била подлагана на множество научни изследвания, търсят се специални кодове и скрити послания в Свещеното писание.Според редица учени в Библията намират място универсалните закони на науката- Първият и Вторият закон за термодинамиката, също и законът на Айнщайн, според който материята е форма на изява на енергията и т.н.Ето например в Библията е написано че „ В началото бе словото...”, Господ Исус Христос възкресява човек от мъртвите именно със слово, с думите ”Лазаре стани !”, нашите молитви към Бога са думи, слово, енергия...Това не е ли доказателство че настина енергията е първоосновата и че материята е изява на енергията!?
В тази връзка са и изследванията на един голям български учен - споменатият вече акад.проф. д-р на физич. науки Божидар Палюшев.Спомням се тук, в тази сграда на СДНТ преди няколко години тук на един, два етажа по- долу на научните форуми на ИНГА ( Интердисциплинна гражданска академия)- той изнесе една изключителна лекция, която мен много ме впечатли и от която си водих подробни бележки.Това което научих от тази лекция е следното.В лекцията си академик Палюшев посочва че времето, пространството и материята- тези три традиционни физически категории съществуват в единство, което се осъществява с помощта на физически реалности, които притежават свойства подобни на човешкото съзнание.Паралелно с видимия, съществува и невидим свят, една друга физическа реалност, със силно разреден фон на веществената материя- една веществено- енергийна форма на материята в празното пространство.Така акад. Палюшев стига до извода че физическата реалност има дуалистичен характер.Чрез научните изследвания в новата физика, наречена”Физика на Бога” акад. Палюшев и други учени осъществяват един нов подход към теорията на физическият вакуум и правят анализ на биоенергийната и информационната проблематика през призмата на теорията за торсионните полета.Съгласно тези научни изследвания във „физиката на Бога” се оказва че човешкото съзнание не е изключение и че в обективната реалност съществуват части, които проявяват свойства на това съзнание.С тези нови научни открития се обясняват и необяснимите до този момент парапсихологични явления.Така най- новите направления в научната мисъл, както казва акад.Палюшев пораждат „мултипарадигмално развитие”.Тази мултипарадигмалност доближава науката до религията и ще доведе до промяна и в другите науки- чрез тези нови направления във физиката и чрез тази мултипарадигмалност, според акад.Палюшев може да се направи нов извод в сферата на биологичните науки, а именно че появата на живота не е единствено и само резултат на еволюцията на материята подчинена на Дарвиновия закон за естествения подбор, но че боиологичната материя се направлява и от закони генерирани в друг аспект на физическия вакуум, който проявавява свойства подобни на човешкото съзнание.Чрез тази „нова Физика на Бога” се стига до извода за съществуването на Вселенски разум, на трансцедентен създател, чиято ръка направлява възникването и равитието на живота.Ето сега например учени от ЦЕРН търсят Божията частица, даже се твърди че вече са намерили нова частица, която може би е търсеният Хигс-бозон.Американски психиатри пък откриха мястото на Бога в мозъка ”в слепоочните дялове, които са отговорни за мистичните преживавания”.Атеистите биха казали че това е доказателство че бог не съществува и че той е плод на човешкия мозък.Вярващите християни като мен, и въобще вярващите хора по принцип биха казали че това е доказателство че Бог съществува и че е оставил свой отпечатък в човешкия мозък, едно малко прозорче в черепа на човека, чрез което той може да общува със своя Създател.Освен това има вече нови и неопровержими научни доказателства за автентичността на Торинската плащеница.Чудото наречено Възкресение на научен език се нарича мощно освобождаване на електромагнитна енергия, дало отпечатък върху Христовия образ на Торинската плащеница. Вече научно е доказано че мисълта има материална сила….Въобще, всеки един от нас носи една божествена, извънматериална, надземна, духовна частица в себе си, независимо дали го осъзнава, или не...
Когато погледна към звездите, душата ми полита, изпълва се с радост, привлича се от странна гравитация, сочеща нагоре- едно неописуемо преживяване невероятно чувство...Тази странна гравитация ни насочва към така необходимият духовен отвес, към така нужният морален коректив на всяка човешка дейност, била тя политическа, икономическа, социална, научна и прочие.Този морален регулатор донякъде се съдържа в законите, в правните норми, в религиите-именно в тях е въплатена Небесната Премъдрост, примесена с непостоянния и несъвършен и вечно търсещ човешки фактор...Този духовен отвес, без който бихме се превърнали в джунгла и който привлича душата ни нагоре е и точката, в която неизбежно се пресичат, сближават науката и религията, разумът и сърцето....
Пресечните точки между религия и наука се забелязват и в опитите на учените да повдигнат завесата на смъртта и да надникнат в неведомите пространства на отвъдното- едни тайнствени територии, запазени само за религията.Всъщност темата за смъртта буди страх, обвита е в неведение, но е един голям философски, фундаментален, базов въпрос, от чийто отговор зависи как ще живеем. Това наистина е тема обвита със страховита мистерия, това е една голяма тайна и загадка, за която в словото Божие, в Библията, доколкото си спомням в 1 Кор.13:9 пише че за смъртта
” ние донякъде знаем и донякъде пророчествуваме”. Според религиозните текстове, според християнската ми вяра смъртта не е край на битието, не е окончателният край на човека и смъртта за християните е успение, преместване от едно на друго място, от нашия физически, видим към друг неведом и невидим паралелен и изцяло духовен свят.Подобни вярвания че смъртта не е краят има и в другите религии, освен в християнството.Също така много изследователи, парапсихолози правят проучвания и пишат статии и книги по тези интересни и тайнствени въпроси.Много спиритуалисти и спиритуалистични практики също повдигат завесата над тези въпроси за неведомите пространства на смъртта и за състоянието на човека в отвъдното...Всъщност в средата на 19 век до края му в Европа е била широко разпространена тази практика на спиритуализъм, която според християнството е грях-не бива да викаме духовете на починалите, а със слово и дело да се молим за преминалите във вечния живот...
Така или иначе темата е итересна и към нея отправят търсещ поглед и мистичните практики и науката. Например широко разпространена теза е че освен физическото, човек притежава и етерно ( енергийно) тяло, астрално ( емоционално) тяло, ментално ( мисловно тяло) и че човек не бива да се страхува от смъртта, защото я преживява всеки път когато си ляга да спи вечер и тогава съзнанието му временно напуска физическото тяло и пътува из астралния свят.Но подобни тези и възгледи освен в изследователското поле на учени- парапсихолози както споменах, могат да се открият и във всички религии.Християнството например ни разкрива това което науката също ни показва днес, а именно това че смъртта съвсем не е краят и че животът продължава и отвъд тайнствената и будеща страх и неведение завеса... Както семето умира заровено в земята, за да израсте от него нов клас, както гъсеницата умира за да възскръсне в красива пеперуда, така и тялото умира, разлага се в пръстта, но това не е краят на човешката личност- човешката душа, духът на човека продължава да живее, да съществува, макар и под друга обвивка и в друг и може би по-хубав свят... ” Где ти е смърте жилото?”пита св.Йоан Златоуст....
Запомних едно интересно сравнение, забравих от кой бе казано, че смъртта е като преминаване през въртяща се врата-тръгваш си от едно място и отиваш на друго.... Разбира се, какво се случва там отвъд- това никой жив човек не може със сигурност да каже, но науката се опитва да отговори и на този въпрос.Всъщност, доскоро темите за състоянието на човека в отвъдното са имали място само в религиозната литература и са били избягвани от научните писания.Но през 1975 г. д-р Реймънд Муди публикува книгата си „Живот след смъртта”, където събира разкази на хора преживели клинична смърт.Тази книга събудила голям интерес и оживени дискусии, включително и в научните среди.Лекари, психиатри проверили данните на д-р Муди и се убедили в тяхната достоверност.Така се стига до извода, който религиозните текстове отдавна ни разкриват, а именно че смъртта не е краят на човешката личност, че тялото ни умира, но душата не-тя продължава да мисли, чувства, чува и отвъд страховитата завеса на дамата с косата.Съществуват още много други книги и изследвания на учени, лекари, които потвърждават истиността на живота след смъртта.Така например се правят изследвания на ПБС- „преживявания близо да смъртта” и на базата на тези изследвания учените стигат до извода че мозъкът и разумът са толкова свързани, колкото човекът и дистанционното за телевизора в ръката му.Според най -новите научни изследвания разумът програмира, направлява, натиска копчетата на мозъка, който е само инструмент, орган.Ето например от научна гледна точка, според изследвания на физици и невробиолози душата е една особена форма на електромагнитна енергия.Душата, мислите, чувствата, съзнанието на човека има свой самостоятелен и независим от мозъка живот и напуска тялото за части от секундата след като човек издъхне.Има много разкази на пациенти преживели клинична смърт, при които след като функцията на мозъка е спряла, тяхното съзнание е запазено и се пренася в един друг, паралелен свят....Както казва един немски свещеник „ душата на човека дори е по-жива след смъртта”.
Всъщност някои лекари определят преживяванията на пациентите в клинична смърт като реакция на функциите на умиращия мозък.Други учени обаче са убедени че умът, волята, душата на човека използва връзките в мозъка, възползва се от химичните и биологични закони на материята, но не е управлявана от тях.Така редица невробиолози, психиатри са убедени че не душата е функция на мозъка, а мозъкът е физически орган на душата, която обаче има и свой независим, извънматериален, над и извън мозъчен живот, намиращ се в едни паралелни и невидими за нас на земята измерения.Дори много лекари, учени, психиатри предлагат да се създаде ново направление в медицинската наука, което да изследва феноменът на душата и животът след смъртта.Всички най-нови научни доказателства и преживявания на пациенти ни показват че смъртта не е край на човешкото съзнание, а само край на физическото ни тяло.Разумът се оказва нематериална, ментална, духовна субстанция, която е независима от материалния мозък, от тялото.Подобни изследвания на неведомите пространства на смъртта прави и руският учен акад. Бехтерев в началото на 20 век, известен с фразата си „Смърта няма, господа!”.Подобни изследвания на състоянието на човека в отвъдното правят и много други учени.Интересно в тази връзка е откритието на д-р Дънкан Макдауънал в началото на 20 век, който измервал телата на своите пациенти малко преди да починат и след това и установил че при всички телата им след смъртта олекват с 21 грама....толкова само тежи най- ценното в света- човешката душа!
Така че смъртта не се явява край, унищожение на битието, не е страшен път към бездната на нищото, а е преход към друга форма на съществуване, към друг свят, към друго и може би по- висше духовно- нравствено измерение....Именно тази светла мисъл е и моята лична християнска вяра и надежда, която се явява и мощен нравствен стимулатор и регулатор, морален критерий за земното ни съществуване, а именно нашият живот тук, на земята трябва да е праведен, Богоугоден, защото от него ще зависи какви ще бъдем и как ще живеем във вечността....
За пресечните точки между религия и наука ни говорят и теориите за торсионните полета, за които мисля че бегло споменах.Още 1922г. се въвежда този термин за торсионните полета и те означават полета на усукване, които действат мигновено и разпространяват информацията в тях чрез средата на физическия вакуум.Торсионните полета пораждат физическият вакуум, а той е носител на всички останали полета- електромагнитно, гравитационно и т.н.Тези полета действат чрез сили пренасящи информацията свързана с геометричните свойства на пространството.Торсионните полета са доказателство за това че всичко във вселената се базира на взаимовръзки, на основата на взаимовръзки същестува и телепатията например.Торсионните вълни на електрона при прехода му от една към друга орбита притежават памет за миналото движение на частицата.Всичко което се върти според учените създава торсионно поле- от електрона до макротелата.Торсионните вълни са част от електромагнитното поле.Силите които уксукват торсионните полета и способстват за съхраняването на информацията в тях са позитивни, а тези които ги разсукват са негативни, защото изтриват, изкривяват информацията.Торсонните полета чрез информацията управляват раждането на материята от вакуума и взаимодействието на информацията с материята.Вакуумът според учените е една първична параматерия, от която се ражда и в която изчезва материята.Светът е устроен съгласно тези теории по модела на холограмата и човекът е холограма също.Времето не е физическа реалност, а моментна математическа характеристика отразяваща всяко изменение на материята от една форма в друга.Така се оказва че Големият взрив не е нещо хаотично и случайно, както се представя масово от учените днес, а е резулатат от някаква разумна свръх сила, която следи и контролира всичко.Според съвременните учени споделящи тези теории, Вселената още преди раждането си е била програмирана така че да приюти в себе си живата материя, човекът и че всяко късче от вселена е частица от този вселенски свръх Разум. Свръхсъзнанието на Бога е Духът, Святият Дух, който поддържа съществуването и развитието на всичко, което е праведно, добро и положително.Научните изследвания на земната кора и атмосфера доказават че планетата ни Земя е високоорганизирана система която създава идеални условия за живите организми на нея.Така „Бог е сътворил света и е създал човекът по свой образ и подобие”, както пише в свещените текстове, за да може хората в него да го населяват. Торсионните полета според учените са ефект от творческата идея на Демиурга на Създателя, на този вселенски свръх Разум. Една теорема на Годел за познанието твърди че нашият разум, нашето рационално, човешко мислене не може да разбере истинската природа и същност на нещата, на света.А пък Хераклит е казал че:
„ многознайството никого не не научила на ум”. Следователно колкото повече научно дълбаем, толкова повече разбираме че знаем много малко и все недостатъчно.Вселената е необятна и не можем да застанем отвъд нея за да я разберем—това е възможно само за нейният създател.Нашите научни теоретични построения са само една моментна снимка, една временна представа за нещата.И нещо много важно – в Библията, ако не се лъжа в Матей 5 глава, 8 стих пише че са „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога!” Само чистите по сърце, само високо нравствените хора могат да използват достиженията на науката за благото на човечеството, защото колкото по- близо сме до първоизточника на всичко, до Бога, толкова по- близо сме до абсолютното чисто познание за нещата, ето защо чистото знание може да получи само човек с чисто и добро сърце!
Всъщност мен ме вълнува и друг аспект на темата.В социокултурен план, в исторически план християнството е обвинявано в плагиатство.Не съм специалист, не съм богослов, но като обикновен вярващ човек, като вярваща християнка мисля че това е неоснователно.Така например някои изследователи смятат че Орфей е образен еквивалент на Господ Исус Христос.Дори наричали нашият Гспод Иисус Христос „вторият Орфей”.Всъщност освен вълшебен музикант, Орфей е бил и жрец, духовен учител, прекъснал кървавите жертвоприношения с жертвоприношения от плодове и уханни треви, основава религиозно учение, наречено Орфеизъм.Всъщност Орфей се е учел от Египет, бил е посветен в египетските вярвания и учения, а Египет е бил духовният център на древния свят.Други изследователи смятат че Орфеизмът всъщност е взаимствал от идеите на древна Индия и Иран, които имали ясна теория за преселението на душите, каквато липсвала в Египет. В древните общества е съществувало вярване че мъртвите се изправят на съд според принципа на космическата хармония.Имало е и древни учения и практики които днес науката изследва.Това е например феноменът „невидимост”.Американски, руски и италиански специалисти по квантова физика смятат че човешкото съзнание е своеобразен приемник на честоти излъчвани от гигантска вселенска холограма.Под въздействието на тези честоти човешкото съзнание осъществява преход към друг свят.В старинните манускрипти пише че древните египтяни владеели особена техника с която напускали света, премествали се в друг свят и след време отново са се връщали на първоначалното място откъдето са се „изпарили”.Съществуват и истории за тибетски мъдреци, които по свое желание ставали невидими за околните.През 450г. пр.Хр.в Индия възниква тайна доктрина, която пропагандира мистично учение и начини за опитомяване на природните сили, като в основата на това опитомяване стои процес правещ човешкото тяло невидимо.В древните документи още се съобщава че австралийските аборигени и някои индиански племена в Северна Америка изпълнявали магически ритуали с които преминавали в т.нар. сива зона.В тези ритуали те се увивали в белезникав плащ и се разтваряли във въздуха.В тайното мистично общество на митраистите в древността имало ритуал подобен на Евхаристията- на Хляба и Виното.Култът към Изида в древен Египет пък прилича на Богородица.Екзорсизмът в християнството, най-разпространен в католицизма (през 1614г. папа Павел V е съставил свое ръководство по екзорсизъм, което се спазва и до днес) и по времето на Инквизицията има своите корени в древните шамански практики.На тази база християнството е обвинявано в плагиатство, в това че е преписало от по- древни учения, че то всъщност представлява смесица от много религии. На тази база са и писанията на Даун Браун, които в крайна сметка компрометират християнството и които според богословите представляват спекулации с неустановени факти смесени с художествени измислици.Всъщност древните учения от които християнството твърдят че е преписало, лежат в основата на теософските общества, които пък са мистичната клонка на масонството.Всъщност според изследователите ученията на теософите са смесица от видоизменени доктрини на браминизма и будизма, на юдейската религия, съчетани с теориите на гностиците и кабалистите.Теософите учат че всички религии са равни, че всеки човек е един потенциален Христос.Теософите величаят човешкия разум и според тях съществува само този закон, само тази правда, само тази истина, която човек сам е открил и признал за себе си.Това звучи демократично, в унисон е с принципите на толерантността, според които място под слънцето има за всички вярвания и убеждения и че човек е свободен да избира в какво да вярва- това е прекрасно, но и много опасно от гледна точка на християнството.Опасно е защото така се вади острието с което се опитват за втори път да убият нашият Господ Исус Христос, да Го приравнят като един от древните пророци и духовни учители, като един изцяло и само човек.
Противниците на християнството съставят всевъзможни версии за дискредитирането му.Различни изследователи представят най- разнообразни тези с цел създаването на идеята че християнството е исторически фалшификат, че то е компилация от различни религии, че святото име на Господа Исуса Христа идва от преданието на Митра- божествен син на Бог Ахура Мазда и месия на ранните крале на Персийската империя 400г.пр.Хр.Представя се хипотезата че християнството е сбор от различни религии, че представлява една измислица, една компилация от гръцка философия, индуизъм, митраизъм и т.н.Представя се антихристиянската теза че едва ли не християнството е създадено от император Константин, който оторизирал компилирането на текстовете и създаването на фалшив Нов Завет, че християнството се създава едва ли не на Никейския събор през 4 век сл.Хр. и че на Първия съвет на този събор се гласува кой да е новият бог на Римската империя и се избира това да е Господа Христа, чрез което Константин вижда възможност за създването на единна държавна религия в голямата Римска империя, и едва ли не за тази цел император Константин поръчал съставянето на Новия Завет.Разбира се, всеки има право на мнение, на гледна точка, но лично аз като вярваща християнка отхвърлям подобни компрометиращи моята религия и недоказани, съмнителни теории.
Всъщност опитите да се дискредитира образът на нашия Господ Исус Христос не са от вчера и днес.Езическият философ Целз още през 2 век сл.Хр. за първи път започва с тези дискредитации и манипулации, които са критикувани от ученият Ориген, който оборва тезите на критика на християнството Целз и разкрива Божествеността на Христовото учение.Освен Целз могат да се посочат и други примери на опити за дискредитация на християнството- Никос Казандзакис и „ Последното изкушение на Исус Христос”, „ Христос-майсторът магьосник” на Мортън, основан на тайното евангелие от 1973г., Дан Браун и „Шифърът на Леонардо” и много други.Лъжите, манипулациите на противницие на християнството се базират уж на безспорни научни доказателства, на тайни евангелия и т.н.Вместо факти обаче се представят хипотези и измислици, изопачават се исторически текстове извадени от контекста.Тайните евангелия са писани след смъртта и Възскресението на Господ Исус Христос и чрез дявола оспорват неговата Божествена природа.Само и единствено признатите за канонични евангелия са достоверни, защото техните автори са били очевидци, живеели са с Господа Исуса Христа.Всички т.нар. тайни, апокрифни евангелия на които се базират тези манипулации са възникнали по-късно и са отхвърлени от Църквата.Някои „християни” вярват в преражданията, доверяват се на истории, според които прераждания имало и в Библията, но тези текстове били отрязани на Никейския събор-отново непотвърдени теории и спекулации. Ето, например, според Дан Браун Библията е резултат от множество преводи и ревизии.Много учени, богослови биха се засмяли над това изречение.Всички преписи на Библията вярно и точно възпроизвеждат оригиналните писания.Новозаветните евангелия са потвърдени от намерени стари ръкописи и творби на класическата литература, като Омир, Платон, Аристотел и т.н. Много светски историци като Тацит, Плиний Млади, Йосиф Флавий, римският историк Светоний и др.потвърждават събитията, традициите, обичаите отразени в Библията и историческата личност на Господа Христа. В тази връзка се сещам за прекрасната книга, за интересното монографично изследване на нашия учен д-р Иван Панчовски „ Личността на Исус Хритос” потвърждаващо историческият характер на нашия Господ.Много археологически открития също потвърждават историческата достоверност на Библията, така че тя не е измислица, не е легенда, както се опитват да ни я представят противниците на християнството.
Много пророчества описани в Библията са се сбъднали.В Стария завет е проракувано идването на Месията, на Господ Исус Христос.Самият Господ Исус Христос е предвидил своята смърт и Възскресение, предсказал е разрушаването на Ерусалим и Юдейския храм и това се случва около 70 години сл.Хр.
Твърденията на Браун че Божествеността на Господа Христа е една измислица гласувана от Никейският събор от 4 в. Сл. Хр. е богохулна.Далеч преди този Никейски събор евангелията ясно ни разкриват чудесата и Божестеността на Господа Христа, който многократно е заяваявал че е Бог, че е „ Пътят, Истината и Животът”.
Древните езически ритуали от които се твърди че християнството е преписало се наричат от учените мистерии и те включват в себе си елементи от различни религиозни практики, известни само на посветените люде.Повечето от тези мистерии са се появили след Христа, но дори и някои от тях да са възникнли преди Христа това не е доказателство че „ християнството е една измислица и че Възкресението е взето от езическият култ към Митра”.Подобни езически култове съдържащи истории за възскресения не са като Възкресението описано в Библията, не са от този порядък Възкресение.Въобще манипулациите и ударите върху християнството са безкрайни...Ето сега се сещам че атаката срещу християнството е описана и в самата Библия, в самото Божие Слово и по – специално, ако добре си спомням в Евангелие от Матея, 28 глава, където е описано как след Възкресението на нашия Господ стражата на гроба Господен известява това на главните свещеници и след като се съвещават старейшините дават на стражата пари, подкупват тези римски войници пазещи зорко гроба да излъжат че учениците Му са дошли през нощта и са откраднали Тялото Му и те си взимат парите доволни и щастливи и тази мълва се разнесла сред юдеите и продължава и до днес ...Всъщност това днес в Словото Божие е много преди нашето днес в което наше настояще лъжите и атаките срещу християнството още продължават и ще продължават и в бъдеще.Така че според мен обвиненията че християнството е преписало от древните вярвания и учения е неоснователно, защото макар да има минимални сходства с Библейският разказ за живота и Възкресението на Господа Христа според мен това е израз на факта че дяволът имитира Бога в езическите вярвания.А че малко подобни учения и вярвания възникват първо в Египет и в други древни общества, а по- късно в християнството- тази хронологическа подредба според мен не е доказателство за истинност.Ислямът е по- късна от християнството религия и той често се нарича „кавър версия” на Библията, но това не е аргумент който би засегнал истинността на вярата на един мюсюлманин.По същият начин не би засегнал истинността на вярата на един християнин историческият аргумент че християнската религия е „ кавър версия” на по- древни вярвания и духовни практики. Така че по принцип не би било аргумент засягащ истинността на вярата на един вярващ човек твърдението, че исторически религията която той изповядва е възникнала преди или след вярвянията от които се твърди че религията му е преписала.Това е така, защото за разлика от научния светоглед, за разлика от историческото, хронологическо датиране, от гледна точка на религиозния светоглед за Бога няма първо и няма второ и последно не значи вярно и първо не значи истинно.За Бога няма първо и второ, няма време и пространство, времето и пространството са човешки относителни категории и те не могат да се използват като мерило за истинност.Нашият Господ Исус Христос е самата трансцедентна вечност и безкрайност, която се е въплатила в човешки образ в определен исторически момент от човешкото съществуване тук на земята Ще дам за пример аргументите на вярата, гледнатата точка на един вярващ човек, на един християнин, т.е. моята гледна точка-всички древни духовни учения, всички богове в човешката история са вървели по утъпкания труден човешки път към истината.Само Господ Исус Христос ни показа Божият път, защото Сам Той е Бог, въплатил всевечната истина и пътят и животът в себе си! Господ Исус Христос е Един и Единствен, а всички други вярвания и религии, всички други духовни практики, дори и да приличат в известна степен на Него, дори и да имат минимални, откъслечни, извадени от контекста сходства с християнския библейски разказ и независимо дали са родени преди или след Христа, са само бледи копия на истината – имитации много, но истината е само една за мен, като вярваща християнка!Няма друга релгия в света в която Бог изявява безкрайната си Любов към своето творение въплъщавайки се в човешки земен образ, понасяйки чрез жертвената си смърт нашите грехове, умирайки като човек, но Въскръсвайки като Бог и давайки ни надежда на нас вярващите християни за живот вечен и Възкресение след смъртта!!! Колкото и минимално подобни на християнството истории да са възниквали в по- древни от него религиозни практики и учения, няма друга религия на света в която Бог толкова да възлюби човека че да даде своя единороден Син да умре за греховете му! Няма друга религия в света в която Бог да Се смири, да Се сниши, да Се претвори в малко дете, в човешки образ и да отиде на кръстна смърт, да стане жертва, да пролее Кръвта Си и да умре за да спаси Своето творение от греха! По – висш израз на такава голяма, велика Любов няма! Няма друга по- хуманна религия в света в която не човек да търси Бога и да изпада в разни мистични окултни практики, като древните езически вярвания от които се твърди че християнството е преписало, а в която Бог търси човека, в която Бог оставя послание на човека чрез Божието Си Слово! Няма друга религия в света в която се казва че трябва да обичаме враговете си, да се молим за тях когато ни правят зло, за да не погинат заради нас и да се спасят! По – хуманна и по- високо нравствена, по- духовно извисена религия, която помага на човека и той да се извиси духовно и да достигне тези невероятно, непосилно високи нравствени и духовни стандарти лично според мен няма! Слава на Господа Исуса Христа, Слава на Отца, Сина и Святия дух!
Моля, атеистите и хората с други религиозни убеждения да ме извинят за това че илюстрирах своята гледна точка като вярваща християнка.Така аз бих отговорила на всички тези обвинения че християнството е преписало от другите религии.Известните минимални сходства в по- древните от християнството вярвания и учения не означват нищо, не водят до качествена и нова промяна в отношенията на човека и неговият трансцедентен Създател, не ни разкриват истината за тези взаимоотношения, очертават само възможните отговори на търсещия човек.Единствено и само християнството според мен разкрива истината в тези взаимоотношения и то истина разкрита от самия Бог! Така аз бих отговорила на всички тези обвинения че християнството е преписало от другите религии.С това не искам да лиша от правото на съществуване другите религии, а просто исках да илюстрирам своята гледна точка като пример за това как разсъждава един вярващ човек, в случая един християнин като мен, и как историческите аргументи не влияят на истинността на неговата вяра, как научният и религиозният светоглед могат да стигат до едни и същи изводи, но да се различават в методите си, как понякога религията изпреварва науката в своите Откровения и Истини....
Слава Богу, една от ценностите на демокрацията е свободата, правото на избор, толерантността и възможността всеки сам да избира в какво да вярва, и дали да вярва или не.Никой не бива да бъде преследван заради своите религиозни убеждения, стига с тях да не вреди на останалите, да не нарушава свободата и правото на съществуване на другите. Всъщност не само демокрацията, но и самото християнство носи посланието на толерантността, на ненасилието, на мира и любовта.Така че християнски фундаментализъм и християнска омраза към другите религии е неуместна.В тази връзка историята е свидетелка на толкова много войни, на толкова много жертви, на пролята кръв в името на Бога.Във всяка една демократична и цивилизована държава трябва да има религиозна свобода, толерантност към културните и религиозни различия, гарантиране на свободата на личен избор на религия и вяра.Не бива да се допускат учения, религии които нарушават реда и хармонията в едно демократично общество, които проповядват религиозна, верска омраза, които нарушават човешките права и правото на свободен личен избор, на свободна воля.Ето защо политиката трябва да стои далеч от религията, да избягва използването на религията за своите си политически, геополитически цели, в противен случай се получава опасна религиозно-политическа смес, каквато е фундаментализма, тероризма и т.н.Политиката трябва само да гарантира свободата, правото на избор, религиозната толерантност, уважението към различието на другия, плурализма.Както политиката, така и религията не бива да нарушават тези принципи.Въобще религията не бива да вреди на човека, да нанася щети на психологичното му здраве, да вреди на обществото, да води до фанатизъм, тероризъм, фундаментализъм, до убийства, до конфликти, до нетолерантност.В този смисъл сектите, крайните залитания и антихуманните нотки във религиите са много опасни. Религията трябва да помага на човека, да го издига духовно, да го усъвършенства, да помага на хората да живеят заедно в мир и разбирателство, в хармония по между си, да уважават своите различия във възгледите, във вярата си, в религиите си, в културите си, защото всяка култура и религия е ценна сама по себе си и стига да не води до фанатизъм и сектантство, да не води до омраза към различието на другия, помага на човека.Всички религии учат, в крайна сметка, човека на добро- да обича, да вярва, да цени природата, човешкия живот, да е толерантен и неагресивен към себе си, към себеподобните си, към заобикалящия го свят.Така че не искам да противопоставям моята християнска вяра на другите религии, напротив- всяко вярване и всеки човек, всяка култура е уникална и ценна.Но ако има атаки срещу християнството, то трябва да бъде защитено.На каква база са тези атаки всъщност? Ето ги и самите атаки- имало е в древността духовни техники на опитомяване на природните сили, практики на осъществяване на невидимост, а Исус Христос също е опитомявал вълните, също е ставал невидим чрез Възкресението, и ето я атаката- следователно Исус Христос не е Бог, а е един от многото духовни учители владеели специални мистични техники, Той е един посветен в древните духовни практики човек.Как да отговорим на тази атака? На тази атака всъщност отговаря самото Божие Слово, самата Библия, в която е писано че много лъжливи учения ще се появят, че много чудеса и знамения ще се случват с цел дявола да измами, да излъже да имитира и детронира Бога, да откъсне людете от Отца, Сина и Святия дух, защото дяволът е едно паднало творение на Бога, той е същество от друг свят, неговото знание е повече от нашето, но той не е всезнаещ и всемогъщ, той не е творец, а може да имитира само това което Бог прави.Бог въплати Себе си чрез Сина си-чрез нашия Господ Исуса Христа, и дяволът ще въплати себе си в Антихриста...Така че всякакви лъжливи учения, чудеса и знамения са се случвали и ще се случват и занапред, но те не са критерий за истината...Затова християните трябва да се пазят, да внимават- Библията ни предупреждава за това и то се случва, случвало се е преди, случва се и сега, ще се случва и в бъдеще, но цялата Небесна Мъдрост и Истина е в Божието слово!

И така, взаимоотношенията между наука и религия са сложни и противоречиви.Научните изследвания, открития са следвани от съответстващите им философски представи за света.В началото науката е била близо до Бога, след това се отдалечава от него, сега отново се доближава и това се следва от съответните философски теории.В личен план аз като православна християнка, като вярващ човек залагам и вярвам на тези научни теории, които са в хармония с моята християнска вяра.Всеки може да открие това което търси, защото човек е свободен да избира дали да вярва или не и на какво да се осланя в този живот.Вярата, както и неверието е израз на доброволният избор, на свободният акт на волята.Въпросът във взаимоотношенията между наука и религия е в това, че науката е само опит да се дадат отговори на вечните въпроси.Науката не може да даде окончателен и абсолютно верен отговор, защото човекът е част от въпроса, част от сложния и постоянно променящ се свят.
Според мен взаимоотношенията между наука и религия трябва да бъдат хармонични.От историята знаем колко учени са били измъчвани, преследвани и убивани, заради това че техните теории противоречат на религията, на Библията.Знаем обаче и за атомната бомба над Херошима, заради която нейният създател- ученият Оперхаймер се каел че оцапал ръцете си с кръв, знаем също така и за многобройните морално- етични конфликти до които стига съвременната наука- ГМО, клониране, сурогатно майчинство, изкуствен интелект, биологично, психотронно, химично, ядрено, сеизмологично, климатично и прочие оръжие и т.н.Затова според мен религията и науката са си взаимно необходими.Трябва според мен да се спазва следното изискване, бих казала така- изискването е религията да не нарушава свободата на науката, а науката да не нарушава морала на религията!