КАК ДА ОЗДРАВИМ БОЛНАТА СИ ПОЛИТИКА
Автор: Камелия Базова
Свидетели сме на поредната за тези 33 години преход вълна на разочарование от политическия ни елит. С последните трусове в четворната , а вече тройна управляваща коалиция, се разкриха отдавна подозирани процеси на сливане на скрити, нечистоплътни икономически бизнес интереси с властта.
Аз лично не харесвам външната политика на сегашното правителство. Тази яростна русофобска истерия можеше да бъде заменена с по-балансирана, по-внимателна политика с оглед икономическите интереси на България. В този контекст нека видим държави с тежък исторически багаж с Русия, като Турция, Унгария, които имат много по-балансирана и не такава яростна русофобска външна политика, макар че едната страна е членка на НАТО, а другата и на НАТО и Европейския съюз . В този ред на мисли участието на БСП в това дясно и русофобско правителство се приема недобре от част от електората на левицата и от вътрешнопартийната опозиция в БСП. Но БСП нямаше друг избор освен да участва в това правителство, защото такава бе парламентарната аритметика, по този сложен начин избирателят подреди партиите в парламента, че без БСП коалиция не можеше да се направи. И безспорен факт е ,че БСП успя да убеди десните си колеги в правотата на своята политика и на своите социални искания. Успя да убеди десните си колеги да не изпращат оръжия за Украйна, макар че се наложи да вземе компромисното и може би нежелано решение за ремонт на украинска военна техника у нас. БСП остана вярна на своята позиция да не гласува санкции срещу Русия и се обяви против спирането на преговорите с" Газпром" и против отказа да се плаща с рубли, обяви се и против цензурата на руски медии у нас. Смятам, че левицата можеше да бъде още по- ясна в своите позиции и да води по-добра комуникационна политика със своите избиратели, например можеше да обясни на електората си, че не БСП спира полета на Лавров, защото това решение не зависи от БСП, която е част от разнообразна в идеологически план коалиция. Но сме свидетели на тревожни процеси в парламента, когато една от коалиционните партии се обяви срещу правителството, а част от депутатите й се отрекоха от това салтомортале на ИТН. Последва генерална репетиция на новото мнозинство в парламента за свалянето на правителството чрез гласуване на оставката на председателя на Народното събрание.Минчев по думите на антиправителствени депутати излезе невинна жертва, защото причината не е в неговите лоши качества, напротив, дори част от противниците му признават, че той е бил добър председател, а бих добавила след неговото отстраняване Никола Минчев се превърна и в национален герой .Истинската причина за отстраняване на младия председател на Народното събрание е в анти-правителствените настроения на предишното статукво, срещу което сегашното правителство се бори. Това предишно статукво надигна глава след като ИТН се присъедини към него и реши да внесе и вот на недоверие към Правителството, който в близките дни ще видим дали ще успее. Всичко това дълбоко разтресе политическия ни живот и промени мнозинството в парламента, разклати стабилността на управляващата коалиция. Дали поводът е този ,който беше изтъкнат официално-Македония, или това са някакви скрити нечистоплътни мафиотски икономически и бизнес интереси, които бяха настъпени от новото правителство, както се подозира, е въпрос който тук няма да разискваме специално. Всеки, който достатъчно добре наблюдава и познава родната политическата действителност ,може да си направи своите изводи. Ако преди и по време на протестите водоразделът беше- 'мафия срещу промяна" след войната в Украйна той стана "За или против евроатлан тическите ценности", сега отново водоразделът е "мафия срещу промяна". Въпреки че това правителство никак не е идеално според мен, е факт че то започна процеси и опити за промяна на олигархичният мафиотски модел, макар това да е обречено на неуспех предвид нереформираната съдебна система. Свидетели сме и на това, че всички опити на правителството за реформиране на съдебната система, за съжаление, срещат решителен отпор от мафиотското статукво. Много е важно антиправителствените настроения в парламента и новото антиправителствено мнозинство да се вразуми и да гласува бюджета и социалните мерки, защото без него обрича страната, пенсионерите, младите хора на България в предстоящите тежки месеци.По това ще проличи кои партии носят отговорност пред своите избиратели и доколко служат на националните, а не на партийни или бизнес задкулисни интереси. БСП като част от това реформаторско и антимафиотско и сложно и трудно коалиционно правителство, се държи изключително разумно и национално отговорно и доказа за пореден път че е системна стара партия, с богат исторически и политически опит и умее да се учи от своите грешки, че БСП е партия, която следва своите обещания пред избирателите си и ги изпълнява. Именно благодарение на настояването на БСП и социалната политика се приема, както социалният бюджет, който е един от най-добрите през тези 33 години и който е част от предизборните обещания на левицата. Разбира се, не всички обещания на БСП са изпълнени, но все пак тук трябва да се има предвид че БСП участва в коалиционно дясно правителство, което отскоро управлява, докога обаче- пак скоро предстои да видим. Това е немалък успех за лявата партия , който избирателите на левицата, надявам се ще оценят по достойнство. Процесите конкретно тук и сега са сложни, многоаспектни, многопосочни. Трябва да имаме предвид че интерес от сваляне на правителството имат както здрави, така и не здрави сили ,като под "нездрави сили" имам предвид олигархичният мафиотски модел, който доскоро управляваше страната и който отново надигна глава, както видяхме в последните дни и който иска да свали правителството.
Но нека погледнем малко по-общо на процесите у нас.
Не е ново явление в България битката на един клон от мафията с друг клон от мафията, не са ново явление в България клиентелистките политически групировки, тези бизнес икономически, олигархични, мафиотски интереси да намират израз и да се проявяват чрез изграждането на политическите партии-клиентели.Не всички партии в България са такива, разбира се. Има и съвестни и честни политици и читави партии. Традиционните политически партии със своите идеологически основи- ляво- дясно- център са здравият политически фундамент. Но през последните години сме свидетели на един срив в традиционната партийна система на страната и излизане на преден план на популистки лидерски партии ,които бързо получават огромен кредит на обществено доверие, набират голямо представителство в парламента, а след това бързо и изчезват от Народното събрание. Това е израз на недоверието на гражданите в традиционната политическа партийна система.Това е и тревожен сигнал за липсата на рационален информиран избор. Сякаш избирателите продължават да играят на политическо тото в което се надяват да уцелят правилният Месия и все попадат на погрешни спасители. Това ирационално поведение на избирателя е плод на разочарованието от политическия елит, който сам си е виновен за липсата на доверие на гражданите в него, защото през тези 33 години той не произведе качествени резултати в икономическата, политическата и социална област. Населението намаля драстично с повече от два милиона , стигна се до демографска, икономическа социална криза в резултат на един криминален и несправедлив преход. Мафията и олигархията след 33 години е все така свързана с властта и опитите за отстраняването й , както се видя в последните дни, раждат политически сътресения- къде е изходът ?
Битката срещу корупцията в България е изключително трудна и непосилна задача, която изисква широк общонационален партиен консенсус и радикална промяна на политическата система. Под радикална промяна на политическата система имам в предвид нейното позициониране на здрави основи. Дали това ще са промени в Конституцията, дали това ще е президентска република, дали това ще са методи чрез които да се гарантира прозрачност на управлението е сложен експертен въпрос, който може да бъде обмислен много внимателно и да е обект на широк обществен дебат и консенсус и решение.
Най-голямата ни болка е корупцията.
Корупцията, разбира се, е факт който е характерен не само за България, но и за целия свят, включително и за Европейския съюз и тя няма как да бъде изкоренена на 100%, защото в човешката природа има и демони. Но може да се измисли начин как тя да бъде намалена. Методите за лечение на политическата система са много и разнообразни. Въпросът е да се изработи един прозрачен механизъм на взаимодействие между власт и общество, между граждани и политици и контрол и отчетност на властта, не само по време на избори, но и по време на управление. Ние сме на последно място по развитие в ЕС, най-бедната и най-корумпираната държава, с най-голямото социално разслоение. Проблемите са дълбоки и системни и хората искат кардинални решения, т.е. искат промяна на правилата, които да гарантират честност и почтеност. Точно тук е ролята на социалните учени (политолози и социолози) - да обяснят какви са предимствата и недостатъците на мажоритарната система например, какви са подводните камъни на отзоваването на депутати, трябва ли да се променя Конституцията или тя просто не се спазва, какво означава промяна на формата на управление и какви ефекти и дефекти може да произведе това, и пр. Ето такива
експертни мнения липсват
А те са необходими. Необходимо е и провеждането на кръгли маси с участието на политолози, журналисти, експерти, граждански организации, партии за това как може да се гарантира прозрачност и демократичност в политическата система. Това би дало основата за информирана база знания на хората, за да направят те по-правилен избор. И това трябва да се случи, защото проблемите са трупани в продължение на 33 години. От една страна, това са проблемите на представителната демокрация, появили се с изгрева на неолибералния глобален капитализъм, когато представителството на интересите на гражданите започна да се замества от корпоративно представителство на икономически, финансови лобита, а средната класа, продукт на социалния капитализъм на Кейнс, започна бързо да се топи. У нас към тези проблеми се наслагват и наши - неконсолидирана демокрация; липса на разделение между частни и публични интереси; липса на обособяване на икономическата от политическата сфера и тяхното сливане чрез плутокрацията, клептокрацията, олигархизацията; липса на доверие в институции и партии; опорочен изборен процес; липса на реално разделение на властите; задкулисна власт, състояща се от пари, политика, престъпност; "правосъдие", институции и медии - бухалки, и т.н.
Как да излекуваме болната си политика? Лекарства като нови правила, които да гарантират, че която и партия да дойде на власт, няма да бъде сваляна пак с викове "Оставка". Нужна е демократизация на политическия живот, граждански парламенти, институционални механизми за граждански контрол над властта и т.н. В Австрия например, съществува макар и неформализирана, но добре функционираща, система за социално партньорство между гражданското общество, правителство, партии, групи за натиск. Решенията на това социално партньорство почти винаги се спазват, включително и от държавните органи. Защото демокрацията е по-скоро идеал, чиято реализация изисква постоянна борба, а доброто управление не е управление на ангели, а
ефективен контрол над властта.
У нас такива неща липсват и съществува повсеместна корупция, поразила всички органи на обществения организъм - икономическа, политическа, социална и т.н., прояла е и цялата ни политическа система, засегнала е медии и партии, изземва обществен ресурс от икономическата и социалната област. Корупцията е прояла и базата на политическата ни система -обществения морал, икономиката, международния авторитет. Корупцията е донесла и нова болест -т.нар. взаимно толерирана мимикрия, т.е. неспазване на законите не само от властта, но и от гражданите - търсене на далаверата като начин да надхитрим системата.
Лечението е дълбоко и сложно, за него са нужни много лекарства - обучение по антикорупция в университетите и училищата (като в Япония), задължително обучение по религии в училище ("не лъжи, не кради"). Нужен е катарзис, нов морал в политиката! Такъв катарзис е имало на Запад. Там след многобройни политически скандали и след силен обществен натиск срещу корумпираната западна партийна система са започнали процеси на радикална промяна и демократизация. Партийната безнаказаност, корпоративното непрозрачно финансиране на политическите партии, политическата корупция - всички познати нам проблеми след края на 80-те години на ХХ век, са били решавани или чрез радикална смяна на партийната система, или чрез постепенни, еволюционни вътрешнопартийни промени към демокрация, прозрачност, отчетност и ограничаване на партокрацията. У нас такива процеси липсват. Те предстоят и трябва да се случат.
Още един възможен инструмент с който може да се постигне информиран рационален избор е делиберацията например.
Делиберацията е информирано обществено мнение, което включва интензивни предизборни дебати "лице в лице ", тоест избирателите общуват лично с кандидатите на всяка една партия и заедно дебатират основните проблеми и теми в програмите на политическите сили. При делиберацията избирателите не просто избират кандидатите, а намират механизъм за издигане на компетентни и отговорни кандидати, формират дневния ред на кандидат-политиците на партиите, на органите на местната власт. Тези срещи се предават директно по медиите .Създателят на тази идея Фишкин нарича делиберацията "демокрация на малките групи, която пренася личностната пряка демокрация на древна Атина в съвременните широкомащабни представителни либерални демокрации". Практическата реализация на тази идея е да се съберат определен брой хора подбрани на принципа на случайна извадка и за няколко дни на подходящо място без посредници директно "очи в очи" да дискутират върху важните социални и политически проблеми които ги интересуват.Гражданите задават въпроси на партийните кандидати. Това не са обикновени предизборни срещи на кандидатите с гражданите .Това са срещи на които се определят както проблемите, точките в програмите на партиите и кандидатите, така и избор на критерии на които трябва да отговаря един кандидат. Определя се изборът на самите кандидати. Подобни експерименти се провеждат в САЩ . В нашата млада демократична история е имало подобни опити, например през 1999 Националната Студентска асоциация по политически науки в партньорство със Студентски клуб към Софийски университет "Свети Климент Охридски" и българско сдружение За честни избори и други организации проведоха такъв форум.Това е средство за повишаване на гражданската компетентност и качеството на подбора на управленския елит . Ето ви една работеща идея. Делиберацията би могла да подобри качеството на предизборните дебати у нас и би съдействала за информиран рационален избор. Защото ирационалното електорално поведение е резултат от грешките на политическите партии, от липсата на политическа компетентност и качествен политически дебат, в който партиите вместо да обсъждат реалните проблеми и идеи за решения, се замерят с компромати.
Гражданите се чувстват все по- отблъснати от политиката, отчуждението и недоверието в политическата система расте, расте и кризата на представителната демокрация и на партийната система.
Какви са основните политически характеристики и проблеми на нашето общество? Най- общо казано тези проблеми са следните- липса на доверие в демократичните политически институции, в партиите, в съдебната система, във властта; дистанцираност, липса на функционална връзка между гражданското общество и властта; слабо участие в политическите избори, разочаровение от политическия елит, усещане за огромна социална и икономическа несправедливост от прехода и т.н.По- конкретно какво означава това? Това означава че съществуват редица проблеми на демокрацията у нас.Освен ( и в резултат на) липсата на прозрачност, купуването на гласове, контролирания вот по време на избори, хората чувстват отчуждение и незаинтересованост, разочаровние от политиката и от политиците.Доказателство за това е фактът че повече от половината от избирателите през тези 33 години не са упражнили правото си на глас, не желаят да гласуват на избори.Твърдите ядра на партиите са около 30%-35 % от избирателите.Около 10%-15 % са избирателите които сменят постоянно политическите си предпочитания и именно те са обект на „ухажване”, на манипулация в предизборните кампании.Хората които традиционно участават на избори у нас са около 40%-45% от населението.Какво означават тези данни- всеки сам може да ги тълкува индивидуално и както намери за добре, но тези данни според мен на първо четене говорят за липса на доверие в политическите интституции, за неудовлетвореност и разочарование от политическия елит.Властта не се вслушва в гласа на гражданското общество и гражданите нямат изработен практически механизъм за институционално включване и участие в процесите на вземане на решения и често предпочитат натиска на протестите и на улицата. Разочарованието от политическия елит, усещането, а и реалният факт за огромен дефицит на справедливост в процесите на преход у нас води до популистки уклони, до желание за „ силна ръка”, което е риск за демокрацията.Истинската демокрация не означава управление от ангели, или Божият Рай на земята.Демокрацията е едно човешко и затова несъвършено творение и е по-скоро един идеал, който изисква ежедневна борба за осъществяване.Затова истинската демокрация не се реализира от безгрешни хора, а от граждански контрол над властта, от взаимен баланс между отделните власти и т.н. Политическите партии са всъщност част от гражданското общество, но хората ги възприемат като част от политико-икономическата олигархия, която не удовлетворява техните интереси.В политическото пространство влизат и влияят корпоративни, частни групови интереси, политическите идеи и идеологии се обезсмислят, без нуждата от тях да е престанала да съществува.Демокрацията се възприема като шанс за материално, финансово възмогване- едно материалистично възприемане на ценностите на демокрацията, поради фактът на социално-икономическата разруха на прехода и липсата на социална и икономическа справедливост от него.Общественото съзнание е силно материализирано и демократичните ценности ( свобода на словото, върховенство и равенство пред закона, плурализъм, толерантност, разделение на властите и т.н.) са икономизирани, разбират се през икономически категории като повишаване на жизнения стандарт, по- високи доходи, икономическо, материално благосъстояние, шанс за бързо и лесно забогатяване, мисленето през призмата на „ лесните, удобните връзки, далаверата „ и т.н.Причините за подобно икономизиране на ценностите на демокрацията е споменатият социално-икономически регрес и рязкото спадане на жизнения стандарт по време на прехода, в който хората се оказаха свободни, но за сметка на това бедни, излъгани и с малки шансове за успех в социално-икономическото пространство на контролирания преход. Друга причина за това икономизиране на ценностите на демокрацията е може би фактът че у нас липсват естествените исторически предпоставки за развитието на постепенен еволюционен процес на кристализиране на узрели социално- икономически отношения и интереси, тъй като сме страна с наваксващо историческо развитие и политическият елит на историческата сцена играе ролята на водач- реформатор към нови социално-икономически отношения и формирането на либерална демократична политическа система след 1989г. у нас предшества формирането на либерални икономически отношения, поради което съществува недиференцирано представителство на интереси, на които политическите партии биха били един естествен регистратор и представител.Затова у нас политическите партии възникнаха след прехода сякаш някак извън обществото и проблемен въпрос за тях е представителството на интересите, тъй като процесите създаващи диференциация на интересите се движат по- бавно.Оттук идва и цялата проблемна картина на българския преход—незавършен процес на обособяване на икономиката от политиката, наличието на политико- икономическа олигархия,
”фасадна„ демокрация, липса на социално-икономическа справедливост и задълбочаване на социалната поляризация, на неравенствата и зависимостите в обществото и т.н. Всичко това са проблеми на една неконсолидирана докрай демокрация, каквато е нашата 33 години след 1989г.Ето защо много анализатори пред думата „демокрация” у нас слагат думичката „псевдо”.По отношение на социално-икономическата поляризация у нас е редно да отбележим че социалната база, социалният фундамент на либералната демокрация е наличието на силна и стабилна средна класа.Средната класа е не само функция и фактор на социално-икономическото развитие, но и фактор за политическата стабилност.Това е така защото средната класа по принцип включва хора със стабилни доходи и сравнително добър жизнен стандарт, които са се изтръгнали от стратегията на оцеляването.Такива хора по- трудно биха се поддавали на манипулации, пропаганда, на популистки и радикални, на крайни политически течения, на честа смяна на политическите нагласи и т.н., а това са явления които гарантират политическа нестабилност и крият опасност за демокрацията.Такава средна класа у нас съставлява около 20%-25% от населението, при 50%- 80% в развитите демократични държави, макар че след икономическите кризи през 70-те години на 20 век и след изгрева на глобалната пазарна икономика и особено след кризата от 2008г. тенденцията е навсякъде средната класа да се стопява.Така че социално-икономическата поляризация в обществото е много важен проблем, който генерира и съответните социално- икономически и политически проблеми в социалното развитие.Ето защо ценностите на демокрацията, са някак икономизирани, изкривено разбирани.Все пак ценностите на демокрацията остават основополагащи в съзнанието на хората, но бавно си проправя път демократичната и активна гражданска политическа култура у нас.
А в световен мащаб днес международните финансови институции транснационалният финансов и глобален елит управлява света, установявайки новите си идеологически догми - мултикултурализъм и неолиберализъм. Оттук и примерите на новата мода - джендър идеологията в Европа и света, чрез която се разрушава християнският фундамент на традиционното семейство; оттук и атаките срещу националните ценности и идентичности. И всичко това - под шапката на идеологията за "права и демокрация".
Така се оказа, че светлият капитализъм, към който се втурнахме през глава, започва да създава много проблеми. Редица учени, като д-р Хюго Тюман, заявяват, че свободната пазарна икономика е по-скоро догма, към която стремглаво се втурнаха социалистическите страни след прехода, но в развитите държави свободният пазар вече не е на мода. Там по-модни стават концепциите за социално-пазарни икономики, за търсене на социален баланс в крайния неолиберализъм. Да добавим - в Европа вече масово се говори за социална пазарна икономика.
Изходът за България е национален консенсус за Национална стратегия за развитие на страната в следващите 20-30 години във всички области - индустрия, енергетика, образование, здравеопазване и т.н. За тези 33 години се нагледахме и напатихме от хаос, липса на дългосрочни визии и стратегии, на сателитния синдром у българските политици. На БСП най-приляга да инициира общонационален дебат за изработване на така нужната ни Национална стратегия за развитието на България - с участието на всички партии, граждански организации, експерти. Знам, че липсата на консенсусна политическа култура у нас е отчайваща, но си струва да се опита. Връхлитащите кризи и досегашният 33-годишен път показват, че без дългосрочна, общонационална визия, без мъдро, не тяснопартийно, а държавническо, мислене България няма добро бъдеще!