ПОЛИТИЧЕСКИ ТУРБУЛЕНЦИИ
Автор: Камелия Базова
Политическите сътресения у нас са израз на дълбоки процеси и натрупвания, както и на системни проблеми на нашата демокрация или по-точно псевдо-демокрация. Неспирната спирала от предсрочни парламентарни избори- вече четири поред в рамките на година и половина, безпорно ерозират и разклащат парламентарната демокрация и са израз на политическа криза, сигнал са за дълбоки тектонични процеси в политиката. Очевидна е липсата на качествен политически елит, който да произвежда добри резултати в икономическата, социалната и политическата област на България. Има и системни проблеми на българската демокрация базирани на исторически, социокултурни и чисто политически причини. Дребният еснафски ум и комерсиализирания материален светоглед е неспособен на дългосрочни и мъдри политически визии и произвежда некачествени политики. Меритокрацията у нас е слабо застъпена в политиката. Оттук и недоверието на гражданите в партии и политици, защото хората гледат на партиите не като на част от гражданското общество,т.е. като на представители на техните интереси и на политиците не като на хора заслужили с честен труд своето високо положение (липсва меритокрация) , а като на олигархични клики, които взимат от обществото, а не му дават. Наблюдават се и генерационни промени в политиката и в електоралните ядра. Новите млади поколения доскоро отчуждени от политиката вече избират своите нови политически представители- това са новите формации, като ИТН, ПП и т.н. Наблюдава се ръст на доверие и в антисистемни играчи. В същото време имаме криза на традиционните системни политически партии и възход на нови лидерски политически проекти, много от тях влизащи мощно, но и бързо излизащи от парламента. Сякаш избирателят играе на политическо тото- дали ще улучи правилният Месия и все попада на погрешни спасители. Търсенето на Meсия е израз на кризата на доверието в институциите на демокрацията, която е резултат както на български специфични проблеми, така и на проблемите на неолибералния глобален капитализъм, който ерозира устоите на представителната демокрация и на средната класа. Търсенето на месия е и резултат на липсата на рационален и информиран избор, което е плод и на ниското ниво на политическите дебати и политическа култура у нас .Могат да се предложат множество решения тук, като делиберация, институционални механизми за рационализиране на политическия дебат и участие на гражданското общество в процеса на взимане на решения. Дали това ще се промени в Конституцията ,нов тип избирателна система ще отговорят социалните учени и затова може би са нужни и кръгли маси и с политолози, социолози , граждани и политици които да дадат идеи за това как да се гарантира по-голяма представителност, по-голяма прозрачност и качество на политическата система, която съответно да гарантира и по-добри резултати в икономическото и социалното развитие на България. На големи политически партии част от предишното статукво, макар печелещи добър процент на изборите им липсва коалиционен потенциал , тоест не са припознати като желан и приемлив партньор заради лошия си корупционен имидж. Новите партии заявяващи нов морал се конкурират със старите системни партии. Задкулисни тъмни интереси и партии-клиентели също заемат пространство в политическия ни пейзаж. Политическата нестабилност, корупционният модел наподобяват италианския път на развитие, с тази разлика че там вече бе проведена операция "Чисти ръце" и че в Западна Европа имаше подобни кризи преди 30- 40 години на партийната система заразена с октопода на корупцията, но тези кризи бяха преодолени или чрез радикална смяна на партийната система или чрез вътрешно-политически партийни процеси на катарзис и изчистване от зловредни влияния. Това от което се нуждае българския политически живот е именно такава операция "Чисти ръце" и катарзис, реформа на политическите партии , които да гарантират демократичност и прозрачност и истинска представителност на интересите на гражданите. Само такива политически партии биха произвели и нужния консенсус за борбата срещу корупцията и истинска съдебна реформа. Нуждаем се от изграждане на коалиционна култура, смекчаване на грубия политически език, приземяване на политическите сили. Авторитарните силови политически играчи не са ефективни. Времето е на мрежовите играчи. Тоест необходимо е консенсусна политическа култура, ориентирана около базови теми, като Македония, съдебната реформа , борбата срещу корупцията. Очевидно е че проблемът за съдебната реформа и борбата с корупцията е изключително сложен, предвид на това ,че окопалата се олигархия и мафия 33-години паразитира върху политическите институции пречейки на нашата демокрация и социално-икономическо развитие и трудно би оттеглила своите пипала . Това се видя и при сегашните политически събития и при свалянето на правителството, което се опита да проведе антикорупционна, антимафиотска политика, но безуспешно и настъпването на задкулисни интереси от управляващите предизвика тази криза сега. Така че борбата ще е изключително сложна и дълга. По отношение на ценностните избори, а именно войната в Украйна наложи още един кливидж, тоест ценностен разлом и той е евроатлантическата ориентация.Тук също виждаме поляризация в българското общество и политика. Русофобията се превърна в официална държавна политика на правителството на Петков, което рязко се противопоставя на русофилските настроения на нацията и обществото.В този смисъл се появиха разломи и в управляващата коалиция. Лявата БСП, която бе припозната като коалиционен партньор от ПП и то заслужено ,защото БСП бе единствената партия обявила се срещу мафиотския модел на статуквото през предишните 12 години, успя да защити своите русофилски позиции и се обяви срещу изпращането на оръжие за Украйна, срещу санкциите срещу Русия, срещу забраната на руски медии у нас. Трябва да се признае , че БСП успя да убеди и десните си колеги за необходимостта от по-силни социални политики и ги реализира.
По този начин левицата остана вярна на предизборните си обещания. Това предполагам ще бъде добре оценено от избирателите на БСП.
Разбира се, участието на лявата столетница в това русофобско и дясно правителство не се приема добре от част от избирателите на БСП и от вътрешнопартийната опозиция, но трябва да подчертаем, че БСП нямаше друг избор освен да участва в правителството, в противен случай то не би могло да се състави с оглед на електоралната аритметика. Като член на БСП мога да отправя препоръка към своята партия, а именно че тя би могла да бъде по - ясна и категорична в отстояването на русофилските си позиции. Да обясни на електората си че не БСП спря полета на Лавров.Левицата би могла да реагира на думите на Петков ,че един от хората които са го свалили от власт е руската посланичка Митрофанова, което предизвика реакция от Руското Външно министерство и от посланичката .Именно тази яростна истерична русофобия на кабинета Петков според мен е най-голямата му грешка и критика от моя страна. Но трябва да отбележа като плюс
за формацията на Петков и Василев демонстрираната висока коалиционна култура, което доказва че това политическо движение притежава нов тип европейска политическа култура и е далеч от анатемосването на политически партии на базата на пещерния антикомунизъм, така характерен за традиционните десни формации у нас. Но русофобията превърната в официална държавна политика е нещо пагубно и погрешно за България според мен, защото обслужва не български, а чужди геополитически и икономически интереси. Защото тук не става въпрос за това дали да не направим геополитическо препозициониране и да излезем от Европейския съюз и НАТО. Става въпрос за глобалното геополитическо положение с оглед на войната в Украйна, която разкрива че това е прокси -война на САЩ срещу Русия и която разкрива че Европейският съюз е по-скоро Троянски кон на САЩ. Тоест членството в Европейския съюз е важно и смислено, ако ние чрез него реализираме своите икономически и политически интереси .ЕС ще има бъдеще и ще намери своята собствена геополитическа тежест ако развие равноправни отношения и с Русия и със САЩ и с целия свят. Така че евроатлантическите ценности трябва да означават за нас демокрация, върховенство на закона, прозрачност, а не русофобия и разклащане на традиционния християнски морал с джендър идеология, например. Тоест не всичко идващо от Европейския съюз е правилно и като нейн член ние трябва да бъдем проактивни и да можем да защитаваме своите интереси , а не да сме "йес-мени".
Русия е за многополюсен свят, който виждаме че вече започва да се ражда и да се пропуква едно полярният американски световен ред. Как ще се позиционира България в този нов ценностен разлом касаещ геополитическата ни ориентация и ще намери ли своите политици надарени с политическа мъдрост, предстои да видим. Дали ще се намерят мъдри политици, които да начертаят и дългосрочни стратегии за развитие на своята родина за 15 -20 години напред за всички области- икономика, селско стопанство, индустрия, енергетика и т.н.? Дай Боже, но политическият поглед е твърде къс и интригите и задкулисните интереси сега преобладават. Дано да дойдат други времена- по-мъдри за българската политика и дано тези политически турбуленции сега ги родят!