ПОЛИТИЧЕСКИ БУРИ
Автор: Камелия Базов
Изключително динамична е политическа ситуация и тя прехвърля импулси към динамиката на електоралните нагласи. Изтеклият, може би умишлено запис на заседанието на "Демократична България" след което лидерът на ИТН обяви оттегляне от преговорите за съставяне на кабинет с третия мандат на БСП, буди у мен много въпроси и ме води към някои изводи.
1.Кой има интерес от случайно забравените включени камери и микрофони,т.е. кой има интерес от изтичането на записа ?
2.Какво ни казва този запис -вече всеки може да го види и чуе, "Демократична България" го публикуваха целия.
3. Кой има интерес от това да има поредните за година и половина този път четвърти предсрочни парламентарни избори и каква политическа картина след тях ще бъде очертана?
4. Коя е истинската битка в момента, коя е разделителната линия в обществото и политиката?
5. Избирателите чрез изтеклият запис и реакциите на политическите сили- чрез всичко това избирателите имат възможност да видят истинските лица на политиците, без маска и грим, отвъд фалшивите усмивки и ръкостискания. Също така този политически спектакъл ще нажежи обстановката, ще радикализира още повече политическите сили една към друга, вместо да ги отвори към обединение около национални приоритети и проблеми на обществото ни. Демократичната и коалиционна политическа култура липсва. Властва задкулисието, корупционни интереси прояли основата на държавата и обществото ,партиен егоизъм и задкулисни, тъмни сили, тормозещи ни вече 33 години след прехода. Радикализирането на партиите една към друга ще попречи за бъдещото съставяне на правителство, което по силата на прогнозните числа отново ще се наложи да бъде коалиционно. Коалиционната политическа култура е на изключително ниско ниво у нас. Виждаме го и по политическите събития и по езика на депутатите. Коалиционни правителства са нещо нормално в демократичният свят. У нас обаче виждаме ,че трудно си пробива тази формула и че задкулисните интереси и интриги, партиен егоизъм и тъмни сили преобладават. Избирателят трябва да действа умно ,а не да си играе на политическо тото, гласувайки за поредния погрешен спасител. Трябва ние, избирателите да преценяваме и да мислим преди да гласуваме, за да можем да отсеем зърното от плявата. Разбира се, подобряване качеството на политическия живот и рационализирането на политическия дебат е задача и на политиците, за което в последните не виждаме да демонстрират политическа воля. Имам предвид институционализирани механизми за участие на гражданите и гражданското общество в процесите на вземане на решения, каквито има и могат да бъдат търсени, защото демокрацията е култура на диалога, а не на задкулисието. Подобни идеи могат да бъдат делиберация, институционализирани формули за национално съгласие като в Австрия, например и така нататък.
Точно тук е ролята на социалните учени (политолози и социолози) - да обяснят какви са предимствата и недостатъците на мажоритарната система например, какви са подводните камъни на отзоваването на депутати, трябва ли да се променя Конституцията или тя просто не се спазва, какво означава промяна на формата на управление и какви ефекти и дефекти може да произведе това, и пр. Ето такива
експертни мнения липсват
А те са необходими. Необходимо е и провеждането на кръгли маси с участието на политолози, журналисти, експерти, граждански организации, партии за това как може да се гарантира прозрачност и демократичност в политическата система. Това би дало основата за информирана база знания на хората, за да направят те по-правилен избор. И това трябва да се случи, защото проблемите са трупани в продължение на 33 години. От една страна, това са проблемите на представителната демокрация, появили се с изгрева на неолибералния глобален капитализъм, когато представителството на интересите на гражданите започна да се замества от корпоративно представителство на икономически, финансови лобита, а средната класа, продукт на социалния капитализъм на Кейнс, започна бързо да се топи. У нас към тези проблеми се наслагват и наши - неконсолидирана демокрация; липса на разделение между частни и публични интереси; липса на обособяване на икономическата от политическата сфера и тяхното сливане чрез плутокрацията, клептокрацията, олигархизацията; липса на доверие в институции и партии; опорочен изборен процес; липса на реално разделение на властите; задкулисна власт, състояща се от пари, политика, престъпност; "правосъдие", институции и медии - бухалки, и т.н.
Как да излекуваме болната си политика? Имаме нужда от нови правила, които да гарантират, че която и партия да дойде на власт, няма да бъде сваляна пак с викове "Оставка". Нужна е демократизация на политическия живот, граждански парламенти, институционални механизми за граждански контрол над властта и т.н. В споменатата Австрия например, съществува макар и неформализирана, но добре функционираща, система за социално партньорство между гражданското общество, правителство, партии, групи за натиск. Решенията на това социално партньорство почти винаги се спазват, включително и от държавните органи. Защото демокрацията е по-скоро идеал, чиято реализация изисква постоянна борба, а доброто управление не е управлние на ангели, а
ефективен контрол над властта.
Знаем за споменатата операция в Италия "Чисти ръце" и че в Западна Европа имаше подобни кризи преди 30- 40 години на партийната система заразена с октопода на корупцията, но тези кризи бяха преодолени или чрез радикална смяна на партийната система или чрез вътрешно-политически партийни процеси на катарзис и изчистване от зловредни влияния. Това от което се нуждае българския политически живот е именно такава операция "Чисти ръце" и катарзис!
Но у нас сме свидетели на едно дребно политическо сметкаджийство тарикатлък ,на задкулисие. Жалко, защото политическата класа в България не е на ниво. Прозрачност, честност, почтеност, отговорност ,морал, истинска борба срещу корупцията , операция "Чисти ръце", приоритет на националните и обществени интереси, дългосрочно и стратегическо политическо мислене, поставяне на националните приоритети на първи план- кога ще го видим това!?
Аз дори си мисля, че трябва да се направи общото партиен, национален консенсус от всички политически партии- парламентарни и извънпарламентарни и граждански и неправителствени организации около Национална стратегия за развитието на България за следващите 10- 20 години напред в различни области на обществено-икономическия живот, например енергетика ,външна политика, селско стопанство, индустрия и т.н. Национален дебат и консенсус около дългосрочна национална стратегия за развитието на държавата.
Какви линия на поведение и дългосрочно стратегическо мислене трябва да има, защото през тези 33 години сме свидетели на лъкатушещо политическо поведение, на това всяко правителство да започва отначало според собствените си субективни критерии или изпълнявайки политически поръчки отвън, защото сателитния синдром на политиците ни е голямата им болест.
Посредствеността на политическият ни елит е очевидна. Не външнополитическите поръчки, а националните интереси трябва да бъдат на първо място. Да вземем за пример енергийната и външна полтика.Как например ще накажем Путин след като спряхме преговорите с "Газпром" и това рефлектира негативно за нас ? Как ще накажем Путин, когато намерим евентуално газ, но на много по-високи цени? Как Европейският съюз ще навреди на Русия, самоубивайки се с антируските санкции? Ако застанеш на страната на конфликта, а не се опитваш да посредничиш за мир, това прави ли те по-голям демократ и евротоатлантик? Да вземем за пример Турция -член на НАТО, която играе ролята на посредник за намиране на решение и за кризата със зърното в Украйна и за решение на военния конфликт между Русия и Украйна с което увеличава геополитическата си роля и тежест!
БСП- най-старата и най- демократична партия в България ,е една от малкото, които се стараят да наложат един разумен и национално отговорен подход към политиката. Да напомним, че БСП първа започна процеса на катарзис в редиците си, което предизвиква вътрешнополитически бури .БСП е и единствената партия в България, която избира своя лидер пряко чрез своите членове, а това е белег на демократичност. Въпреки участието си в дясно правителство, за което търпи критики, БСП успя да реализира голяма част от своите социални политики, което трябва да бъде отчетено от нейните избиратели.
Въобще, смисълът от съществуването на политическите партии, явили се на сцената от 18 век насам, е да бъдат посредник между гражданското общество и властта, да бъдат изразител на интересите на онази част от обществото, която те представляват в парламента. Затова и съвременната ни Демокрация се нарича представителна. Партиите не трябва да забравят тази своя основна функция - бъдат посредник и изразител на интересите на хората, които са гласували за тях ,а не на интересите на бизнес лобитата и на корупционните мътни задкулусни влияния.
Мъдрост, дългосрочно и национално отговорно политическо мислене е нужно!
За съжаление, нямаме такива политици и такива мъдри политически стратези.Затова на нас, избирателите се пада отговорността да отсяваме зърното от плявата и да мислим много преди да да гласуваме!