(НЕ)ЗАВИСИМА ЛИ НИ Е (НЕ)ЗАВИСИМОСТТА?
Автор-Камелия Базова
Денят на независимостта -22.09.1908 г. е преславен ден в нашата история, ден в който можем да се гордеем когато нашата Трета съвременна българска държава прави своите първи стъпки на световната сцена и заявява своята самостоятелност и независимост.
В нашата нова история има много периоди в които можем да се замислим доколко сме независими и какво означава независимостта
в този опасно навързан глобален неолиберален свят.
Учебниците пишат, че социализмът е най -лошият, най- черният период от нашата история, в който ние сме зависими от Съветския съюз и сме де факто сателит и съветска губерния. А сега след 10-ти ноември 1989 г. заявяваме своята свобода и демокрация! Вярно ли е това и подобно твърдение не е ли продиктувано от нова от зависимост, от нова идеология- този път неолиберална?
И така, по време на "престъпният" социализъм България била на 27-о място в света по стандарт на живот и е достигнала високи върхове в своето социално-икономическо развитие. Безспорен факт разбира се е, че и тогава е имало корупция и икономически кризи и спадове, но като цяло страната се е развивала много напред в индустриализацията и социално- икономическото развитие и модернизация.
Мнозина ще викнат в хор "А 16-та република!?" Нека се знае ,че репликата на Живков за 16-та република бе с цел да бъде опипана почвата вън и вътре и тя е своеобразно уверение на лоялността на България към Съветския съюз и условие за да бъдат получени по-изгодни за страната ни ресурси и търговски отношения. Тогавашния съветски ръководител също шеговито отвръща че е по-добре България да си остане независима. Същият този Живков, който изрича репликата за 16-та република няколко години по-късно ще предложи България да стане член на Европейската икономическа общност. Ето доказателство за неговата политическа гъвкавост и мъдрост.
По време на социализма, въпреки че България е била сателит на Съветски съюз, не е допуснала на нейна територия да има съветски военни бази, а нейният лев е имал златно покритие. Днес, когато сме независими и не сме сателит на никого ( Дали?) у нас има американски военни бази, дори евроатлантици призовават да има и ядрени американски бази за да се защитим от лошата Русия. Днес когато сме независими, българското ни злато се добива и изнася от чужди фирми навън. Днес ние отстояваме своята независимост и по отношение на "лошата и неморална" руска газ и искаме тя да тече към нас от други източници, не директорът от "Газпром", нищо че изцяло или частично пак ще е руска и на по-високи цени.
Днес когато сме независими икономиката ни е рухнала, стандартът на живот също, а населението ни е намаляло с 2 милиона и половина в сравнение с "лошият" социалистически период. По време на "престъпния" социализъм България при Тодор Живков отстояваше националния си интерес и по отношение на Македония. Живков реабилитира родолюбивата истина по македонският въпрос и въпреки натискът от страна на Съветския съюз и Тито не позволява България да признае македонско малцинство у нас, което е малко известен факт. Още факти за независимостта по време на зависимия социализъм.Възродителният процес безспорно е престъпление и нарушава човешките права, но той бе провокиран от сепаратистките действия на турското малцинство инспирирани от Анкара и от широката агентура турска мрежа и шпионаж на територията на България. Да си спомним за атентатите през 80 -те на гара Буново във вагона за майки с деца, в който загиват български жени и техните рожби. Да си спомним за село Корница 1972 г. когато се развява турското знаме месеци наред и български власти не са били допускани там, защото то е било обявено за турска територия. Когато през 1973-та година МВР навлиза в селото, на стават стълкновения. Ето това е зависимостта на "зависимия и продажен" социализъм и на "лошият" Тодор Живков, който оказва се, отстоява българската патриотична и национална позиция по много теми, по които днес ние мълчим или позорно се предаваме под натиска на Вашингтон и Брюксел.
Днес, когато сме свободни и независими ставаме колония на неолибералната капиталистическа глобализация ръководена от световният евроатлантически хегемонен център, стараещ се да остане еднополярна световна сила под прикритието на галещи ухото и сърцето евроатлантически ценности като Свобода, Демокрация ( чудесно), но и Русофобия, Джендър идеология( това ли са новите ни ценности?).Зад демократични фрази, зад фондации, медии по макиавелистки ехидно ни се усмихват военнополитически, геополитически интереси на Световния финансов банков неолиберален Елит, на който ние сме подчинени.
Днес когато сме свободни и независими дали сме единни и дали отстояваме общонационални позиция по важни политически теми като Македония, например. Като сме самостоятелни и независими, дали сме в състояние да произведем мъдър политически Елит, който да начертае дългосрочна стратегия, национална доктрина за нашето развитие и възход за 30 години напред?
Като сме независими можем ли да водим балансирана външна политика в интерес на България, а не под натиск отвън ?
Днес когато сме независими дали се развиваме възходящо в социално-икономически аспект или затъваме в блатото на крадливият и криминален преход, който разграби и унищожи постиженията на социалистическата индустриализация и модернизация и 30 години произвежда мафия, корупция ?
Днес, когато сме независими знаем ли
доколко членството ни в евроатлантическите структури отнема нашия национален суверенитет и доколко оставя прозорец за геополитическа гъвкавост, която да гарантира националните ни интереси и която да бъде обект на общопартийно и национално съгласие, а не всяко правителство и новодошла власт да чертае собствени линии във външната и енергийна политика съобразно своите субективни лични предпочитания и филски и фобски позиции.
Проблемът с независимостта е, че целият ни свят е оплетен в зависимостта на невидимите, подмолни, манипулативни глобални нишки на финансово- корпоративни икономически и геополитически интереси под чадъра но добре звучаща демократична фразеология.
До колко сме зависими и независими днес и можем ли да застанем на висотата на дългосрочните политически визии на истинските държавници, които чертаят стратегии за национално развитие с десетилетия напред, а не мислят само за електоралните проценти за следващият си мандат?
Да не забравяме че първо и преди всичко сме българи!
Колко сме независими днес и колко сме били преди и какво всъщност означава независимост?
Знаем ли Кои сме, Какви са нашите ценности и Накъде сме тръгнали ?
Дано поне се родят политици и българи, които да отговорят честно, достойно и независимо на тези въпроси!
Честит празник на Независимостта!