33 ГОДИНИ СТИГАТ!

33 ГОДИНИ СТИГАТ!

Автор: Камелия Базова

Социализмът у нас бе ускорен, прескачащ векове метод на индустриално, модернизационно развитие, който реши задачата , с която не успя да се справи държавата ни преди 1944 г.- модернизацията и индустриализацията на България, която е била пеобладаващо земеделска страна и сериозно изоставаща от другите развити държави.Безспорно фактор тук са обективните исторически причини- по-късният преход от традиционно към модерно общество, липсата на естествени, еволюционни исторически натрупвания и обогатяванията осъществявани от развитите водещи държави по пътя на колониалната, а преди нея и на националната експлоатация.Да не би да е случаен изразът” Овцете изядоха хората”! Благодарение именно на социализма, и според западни изследователи, държавите от Източна Европа са завършили процеса на радикална трансформация и са формирали социално-икономически системи от модерен тип.Затова по време на така хуления и обявен за престъпен социализъм България е била една от 30-те най-развити държави в света.Социализмът се оказва най-съзидателният период от развитието на съвременната ни Трета Българска държава.Една илюстрация. Според данни от преброяването на населението на 31 12.1946 г. България е имала 7 029 349 българи.През 1989 г. населението е било 9 009 018 българи.Според последното преброяване вече сме под 7 милиона.Данните говорят сами за себе си!
Причините за рухването на социализма са много и –и икономически, и геополитически.Спомням си тук едно социологическо обяснение на обществоведа Георги Димитров. В книгата си „ България в орбитите на модернизацията” той пише за противоречието между прогресивно модернизационно съдържание и тоталитарна стягаща опаковка...
Според някои изследователи преходът у нас започна преди 1989г. и е свързан с началото на съветската „перестройка” и последвалите опити на българския комунистически режим за реформи.Кога завършва преходът обаче и завършил ли е въобще- по този въпрос има различни мнения.Според някои специалисти ( Е.Дайнов, А. Райчев и др.) преходът е завършил през 2004г., или 1999г., когато България получава покана за членство в ЕС.Според други анализатори обаче преходът още не е завършил, защото липсват положителни резултати за всички от него, резултатите са положителни за малцина и отрицателни за мнозина- тогава преходът е завършил само за някои.
Днешните ни проблеми се коренят в контролирания, порочен преход, в криминалното трупане на капитали, изградил една олигархична политико-икономическа система, наподобяваща италианския път на развитие-с контролирани от политическите сили части от икономиката, с партийно-корпоративно организиране на властта.В този преход „от план към клан”, както се изразява един международен икономист, стопанската номенклатура, както отбелязва социалният учен доц.Петя Пачкова в книгата си "Елитът на прехода" , е била дори заинтересована от падането на комунистическия режим, за да легализира статута си на собственик и да се възползва от статусната си позиция за реализиране на пазарните механизми.Социалните актьори на прехода са имали ясно осъзнати и предварително добре обмислени и планирани цели, довели на практика до деиндустриализация и декапитализация-процеси на криминално трупане на капитал, в които се приватизират печалбите и се национализират загубите и се формира елит от политико-икономическа олигархична тънка прослойка и широка маса от едва свързващи двата края, наричани още „ пишман-български граждани”.Така се формира посткомунистически елит, чиито източници на забогатяване са подарен първоначален капитал, придобиване на собственост за сметка на криминална приватизация и източване на предприятия по схемата „ вход-изход”,банкови фалити и кредитни милионери и т.н.Източници на рекрутирането на този елит са хора свързани със сенчестия бизнес от добре познатите ни трибуквени групировки.(Петя Пачкова "Елитът на прехода").Именно това криминално трупане на капитал по време на прехода става основа на голяма част от днешните частни банки, спортни клубове, застрахователни дружества, брокерски къщи, обменни бюра, медийни групи и прочие, които стават база на едрия бизнес, на едрия български капитал, над който се простират политически чадъри от всякакви партийни цветове.Именно това партийно-корпоративно организиране на властта, тази политико-икономическа олигархична система създава сполучливо наречената „ фасадна демокация”, едно тежко
„ задкулисие”, което се внедрява в различни партии и идеологии, създавайки мрежова, а не пирамидална ( като при тоталитарните режими) структура на задкулисно влияние.
В резултат на така описаните и познати на всички ни процеси собствеността на българите не попада в ръцете на широката маса от тези българи, не попада в ръцете на средната класа, а в ръцете на подбрани новоназначени капиталисти, в олигархично-мафиотски структури, слели своите политико-икономически интереси и власт под прикритието на фасадната, добре изглеждаща на външен вид българска демокрация.Особено силно тази политико-олигархична картина се засили през последните 12 години от управлението на ГЕРБ! Ето защо и според мен преходът още не е завършил, въпреки че са изминали 33 години.Не е завършил и защото у нас се формира институционална демокрация, но липсва качествена и пълна консолидация на демокрацията, затова и политическата ни система с право се нарича „ фасадна” или псевдодемокрация.
Интересно е да се види и каква е ролята на международния фактор в това криминално трупане на капитал .Редица смели анализатори отбелязват, че в симбиозата между интересите на прокапиталистическата комунистическа номенклатура и корумпирания висш държавен апарат влизали и западни съмнителни бизнесмени и това била умишлена част от стратегията на Запада и на Рейгън по онова време за дискредитиране и рухване на комунизма.На секретна среща в Лондон през 1977 г. министрите от Г-7 решават че за да победят световния тероризъм първо трябва да унищожат комунистическите партии и да дискредитират социалистическите народни демокрации.За тази цел западните ръководители предложили на организираните престъпници в своите страни да направят дългосрочни капитални вложения в жадните за валута комунистически икономики.В резултат на това външното финансиране на социалистическите режими било осъществено от банковите сметки на сенчестата икономика на Запад. Това твърди Тошо Пейков в книгата си "Записки по българските реформи". Редица изследователи на прехода твърдят че МВФ и СБ контролирали оборота на капитала, който минавал през „ пералните” на държавите от социалистическия лагер и така захранвали икономиките им с многомилиардни кредити от мръсни западни пари и затова остава неизяснен произходът на натрупания държавен дълг в страните от Съветския блок.По отношение на този дълг редица изследвания повдигат завесата над някои важни, малко известни и интересни факти.Така например изтичането на средства и капитали от бившите соцстрани са ставали със знанието и благословията на Западна Европа и САЩ, защото по този начин комунистическите милиарди дадени за братски партии по света се завъртат от партийнии приятелски фирми, от съвместни предприятия и печеливши фирми навсякъде по земната шир.В социалистическа България част от валутните постъпления генерирани в резултат от външно-търговски операции и дейност отиват не в държавния бюджет, а чрез тях се създават фирми с държавни средства и т.н. ( виж книгата на Люба Манолова "Външният дълг и 10-ти Ноември 1989 в документи и тайни")

Всъщност, т.нар.преход у нас не бе резултат от естествен еволюционен процес, българското общество не е очаквало и не е било подготвено за тази промяна.В самото начало на периода се говореше дори не за преход към пазарна икономика, а за преустройство на социализма.Това бе промяна и вътрешно-партиен преврат извършен отгоре, а не революция и еволюция отдолу.В сгъстеното историческо време и двойнствената роля на Горбачов, от една страна като пазител на статуквото, и от друга като водещ реформатор, Живков бе свален чрез вътрешно-партиен преврат с тоталния натиск на Москва в съглашателство с Вашингтон, за което тогава малцина са се досещали.Свидетели на прехода твърдят,че Ран и Ът са били съгласни, че българската индустрия, селско стопанство, здравеопазване и така нататък са били на високо съвременно равнище, но въпреки това са смятали, че те трябва да се приватизират, тоест ликвидират и разграбят!
Искам тук да отворя една скоба .Това е "Вашингтонски консенсус" в действие- рецепта за приватизация, деиндустриализация, либерализация, намаляване на ролята на държавата и в резултат на това увеличаване на концентрацията на богатството, увеличавате на социалните неравенства и кризи, която неолибералите дават и на Чили по време на диктатурата на Пиночет и я превръщат в икономическа развалина със своите икономически експерименти! Да, това са "чикагските момчета"- икономическата школа на Фридман, които правят подробна, детайлна икономическа програма за реформи. Тази вашингтонска американска програма за икономически реформи действа в Чили след преврата от 1973 година, на който е свален Алиенде и е качен диктатора Пиночет. Пиночет следва стриктно тази икономическа библия на "чикагските момчета" финансирана пряко от ЦРУ и в резултат на която се развива невиждана икономическа криза в Чили ,невиждана инфлация. А днес в много латиноамерикански страни има бунтове и протести заради разрухата, жестокото социално неравенство, до която стигнаха тези държави под водителството на "Вашингтонския консенсус ". А сега да се върнем отново към нашата страна.
Според анализатори на процесите, Горбачов взривява финансите на социалистическите страни, и те започват да търсят контакти на Запад за да се спасят.Известни са контактите на Живков с премиера на Бавария-Франц-Йозеф Щраус, за опитите на Живков България да стане член на ЕИО ( ЕС), че нашият ръководител е искал да въведе по-плавна форма на преход, без тази разруха, която последва.Но Горбачов е пречел всячески на всичко това.Бившият член на Политбюро Георги Йорданов пред в.”168” часа разказва, че още през 1985 г. са предупредили Горбачов, че социализмът ще катастрофира, но съветският лидер не обръщал внимание на тези предупреждения от малка България.Вестник „168 часа” разкрива , че в една справка на ЦРУ от 1985 г. се твърди, че Горбачов упражнявал натиск върху соцлагера да осигурява всякакви стоки за СССР, но Съюзът не плащал за това.СССР при Горбачов продавал нефта на соцстраните не на ниски цени, а на цените на които той се котирал на световните борси.Така соцстраните и България икономически рухват.(в. „168” часа,брой 44,4-10 ноември, 2021 г. стр.3-4)

В книгата си ”Средната класа и социалните трансформации в България” проф. Иван Нончев пише че при прехода към пазарно стопанство и демокрация е имало два различни подхода . Първият е бил на умерените реформаторски сили в БКП. Те искали плавни, постепенни промени в т.нар. реален социализъм, за постепенно намаляване на държавната намеса в икономиката, но при спазване на регулативните функции на държавата с цел недопускане на остра социална диференциация, недопускане на спад в производството, на безработица.Целта на този вариант за преход е била да няма масово обедняване, да се запазят и усъвършенстват социалните придобивки за населението
Тодор Живков, който се е възхищавал от китайският модел, е бил за този вариант.
Вторият вариант е бил на радикалните и неолиберални среди в БКП, които на практика свалиха Живков под натиск отвън и извършиха промените по рецепти и препоръки на западни специалисти, на западни и международни институции.- МВФ, СБ, Ран - Ът и т.н.При този втори вариант няма плавен и постепенен преход, а радикална шокова смяна на системата.При този втори вариант реализирал се на практика, западните експерти и финансови институции отпускат кредити, препоръчват пълна приватизация на всички държавни и общински предприятия, рестриктивна бюджетна политика, включваща намаляване на разходите за здравеопазване, образование, социална политика и т.н. Въвежда се свободно движение на цени и валути, свободен внос и износ на стоки.Като грешка при този реализирал се втори вариант на преход проф. Иван Нончев отбелязва голямата политическа конфронтация и липсата на единна общонационална и социално отговорна икономическа политика при осъществяване на прехода . Така преструктурирането на собствеността, на икономиката, на стопанството, се извърши по неправилен и несправедлив начин, без да се отчитат социалните, политическите, социално-психологичесите условия, смята проф. Нончев.Единствената положителна страна на прехода е, че той протече по мирен начин, без проливането на кръв.
Всъщност какво стана с идеите- пазарна икономика, демокрация, либерализъм? Какъв е смисълът на тези понятия и как те се развиха на практика!?
Ако решим да се поразходим в света на политическите идеологии, ще видим че либерализмът е по- скоро дясна, а демокрацията е по- скоро лява идея.Класическият либерализъм е идеология, ценност, философия акцентираща върху идеята за политическата свобода, за юридическата защита на индивидуалната свобода чрез средствата на конституционната правова държава- това са идеи въплатени в политическата практика исторически от времето на Големите буржоазни революции в Европа преди столетия.Съвременният либерализъм пък- (Рикардо, Мил, Хаек и др)., налага извода че за да има политическа свобода трябва да има икономическа свобода, както и обратното.В общи линии либерализмът се занимава с политическото робство, с личната свобода и инициатива, с формата на държавата и т.н.Демокрацията пък се занимава с темата за обществената власт и за това как тя да бъде внедрена в държавната тъкан.За демокрацията са важни темите за равенството, за благоденствието, за социалното сплотяване, за общественото благо и социалната солидарност, за правата на гражданите, за правото на контрол и власт на народа, на суверена и т.н. Някои западни интелектуалци определят социализма като изискване за демократизиране на икономическата власт.Всъщност социализмът представлява народна демокрация, а капитализмът се съчетава ( но това съчетание не е задължително) с политическата система на либералната демокрация.Демокрацията пък, някои учени определят като метод на социална организация и тя може да бъде характерна както за капитализма, така и за социализма.Затова можем да кажем най- общо, че либерализмът е по- скоро дясна, а демокрацията е по- скоро лява идея.Ако съвсем общо можем да споменем че характеристиките на дясното са собствеността, върховенството на закона, предприемачеството, инициативата, генерирането на блага, то характеристиките на лявото най- общо можем да отбележим че са- равен шанс за всички и за всеки, осигуряване на поне минимални социални условия на живот на всеки човек, справедливост при разпределението на благата генерирани от собствеността и от предприемачеството- т.е. генерирани от характиеристиките на дясното и т.н.Така лявото и дясното са като дишането и издишването, както споменахме, защото чрез тяхното взаимодействие всъщност се решава фундаменталният етико- философски и социално- политически проблем на човечеството, а именно как да се хармонизират интересите на индивида, необходими за прогреса-дясно, и интересите на обществото, на цялото необходими за оцеляването, за съхраняването- ляво.
Да видим обаче накъде тръгна дясното, пазарната икономика.
Двама британски изкедователи- Питър Стоукс и Бари Найт рисуват много добре картината на днешната ситуация.Според тях растежът на корпоративната глобална власт разруши крехката връзка за отчетност между правителства и електорати.Корпорациите изместват политическите, социални и икономически институции и ги заменят с една глобална потребителска култура.Гражданските общества, според двамата учени изчезват бързо, тъй като хомогенизиращата власт на глобалния пазар предизвиква драстична търсене на религиозна, етническа идентичност, фундаментализъм, огромни социални неравенства, стопяване на средната класа, икономически и социален хаос.
През 2008 година Бил Гейтс формулира понятието „креативен капитализъм”, който хем щял да намали неравенствата по света, хем щял да работи за генерирането на печалби. Лидерът- на Световният икономически форум Клаус Шваб през 2020 година написа книга за "Великото зануляване" и за бъдещето на новият капитализъм, който щял да премахне различията между бедни и богати, но в същото време щял да унищожи държавните и национални граници !?!Затова нека да си спомним думите на мразеният сега заради войната в Украйна Путин по време на онлайн форума в Давос 2021, организиран от Световния икономически форум. Там руският президент казва че приключва епохата за усилията за изграждане на еднополюсен свят и че глобализацията доведе до мощен подем в развитите страни, от който най-голяма изгода получи един процент от световното население и че на практика тя доведе до социално-икономическа, ценностна криза и демографски последици в които човечеството рискува да загуби цивилизационни и културни материци. Правила на "Вашингтонския консенсус", който стана рецепта за прехода у нас, според руският президент дават приоритет на ръста на икономиката и са базирани на частния дълг и ниските данъци за богатите и корпорациите .Путин смята, че Четвъртата промишлено революция основана на автоматизацията и роботизацията, води до структурни промени на пазара на труда и застрашава с икономически и социални кризи и неравенства.
Струва си да се замислим и на фона на нарастващите протести в Европа, които показват ерозията на средната класа. Протести, за които официалните медии рядко съобщават. Но големите европейски столици са обхванати от масово недоволство, след като Европа реши да се самоубие с антируските санкции и да играе по свирката на отвъд океанския брат. Оказва се че ЕС сега се деиндустриализира, инвестициите бягат към САЩ, а прекъсвайки с енергийната връзка с Русия старият континент е обречен. Това напоследък признава дори европейски политици, като Борел, който призоваваше" победата да бъде на бойното поле за Украйна", а сега признава, че просперитетът на Европа се дължеше на евтината енергия от Русия, на големите пазари на Китай и на американският военен чадър. Сега европейски политици призовават Европа да бъде по автономна, но спрямо кого? Спрямо Русия или спрямо САЩ? Призовават за военна независимост на Европа, но спрямо кого? Спрямо Русия обявена за най-големия враг или спрямо САЩ и кой всъщност е по-големият враг на Европейския съюз? Кой печели от тази прокси война в Украйна?
Кой задвижи пожара? Кой финансира цветната революция там? Защо Европа не обърна внимание на украинския геноцид на над 30 000 руснаци в Донбас? Защо НАТО се доближи до границите на Русия и предизвика тази война? Защо наруши обещанието от дадено на Горбачов, че Съветският съюз ще се съгласи за обединението на Германия при положение че НАТО не се доближава до руските граници. В споразумението НАТО- Русия от 1997-ма година почиваше именно на това обещание и на решението сигурността над Европа да се пази и от НАТО и от Русия. НАТО обаче наруши това обещание и от отбранителен пакт се превърна във военен блок насочен срещу Русия и чрез прокси- войни като сегашната в Украйна и цветни революции стяга Русия за гушата!
Мечтата и плановете на Запада за разчленяването на Русия са поне с 200-годишна давност- като се започне от Наполеон, мине се през Кримската война, през двете Световни войни и се стигне до днешната режисирана от отвъд океанският блюстител на демокрацията прокси-война срещу Русия в Украйна.
А Украйна се вижда от Запада и САЩ/ НАТО като средство за дестабилизация на Русия и това го пишеше още покойният Бжежински- американски политолог от полски произход и съветник на Джими Картър в своите анализи.
Има и смели политици, включително и в Европарламента, които повдигат темата за двойните стандарти в международната политика и за това какво правят държавите, които сега осъждат Русия и въоръжават Украйна. Сред тези политици са и български евродепутати като Елена Йончева, Иво Христов.
Но нека напомним речта на Майкъл Уолес- ирландски политик и член на Европейския парламент, който в
свое скорошно изказване в ЕП съобщава следното:

"САЩ/НАТО бомбардираха Афганистан в продължение на 20 години и убиха няколко стотин хиляди и разселиха милиони. Тероризираха хората. Проучване на ООН казва, че 45% от убитите цивилни там са били деца. Избиха над 1 милион цивилни и в Ирак. Израел тероризира палестинци всеки ден. САЩ, Великобритания , Франция и други държави въоръжават Саудитска Арабия, за да извършва тя геноцид в Йемен в който има над 400 000 убити според данни на ООН, а 16 милиона гладуват .Това не е ли също тероризъм? "
Време е Европа да се отрезви и да разбере, че ако бъде подгласник и пудел на САЩ не я чака добро бъдеще. Истинската демокрация и социалния просперитет на ЕС зависи от това дали старият континент
ще се сдобие със своя собствена геополитическа тежест. Защото най-големият страх на Америка е съюзът между Европа и Русия. Най-големият страх на Америка са технологиите на Германия всъюз с енергийните ресурси на Русия. Затова беше и режисирана тази война в Украйна.
Всъщност, мисля си аз ,сложните проблеми в икономически, политически ,социални и духовен аспект, са още по-сложни предвид на това че те представляват система от взаимносвързани елементи. Именно в този лабиринт и кръстопът, на който е застанало човечеството в началото на третото хилядолетие след Христа, извиква на дневен ред актуалността на левите идеи за справедливост, солидарност, равенство и на патриотичните идеали за Вяра и Отечество ,защото скритата цел на световното задкулисие е да вкара човечеството в безродна, глобална и финансова матрица, която подчинява хората на материалистична, хедонистична потребителска култура, а истински свободният човек е този, който не е загубил здравите си цивилизационни духовни корени на Вяра и Отечество! Истински хуманен елит е този, който се стреми към многополюсен свят и към баланс на интересите ,към съблюдаване правата на най-уязвимите. Скритото зад кулисите целящо еднополюсно световно глобално управление, сеещо войни и конфликти прикрива истинските си цели зад политкоректни фрази, зад смокиновото листо на демократичните ценности, но това смокиново листо става все по-прозрачно и по-прозрачно.
Така чрез международните финансови институции транснационалният финансов и глобален елит управлява света, установявайки новите си идеологически догми -мултикултурализъм и неолиберализъм .Оттук и заразяващите примери на новата мода -джендър идеологията в Европа и света, чрез която се разрушава християнския фундамент на традиционното семейство, оттук и атаките срещу националните ценности и идентичности ,и така нататък и така нататък. И всичко това под шапката на идеологията за "права и демокрация".
Така се оказа че светлият капитализъм, към който се втурнахме през глава, започва да създава много проблеми!Редица учени, като д-р Хюго Тюман заявяват, че свободната пазарна икономика е по-скоро една догма в която стремглаво се втурнаха сциалистическите страни след прехода, но която трудно ще изведе тези страни от колапса, защото в индустриално развитите държави свободният пазар вече не е на мода.Там по- модни стават концепциите за социално-пазарни икономики, за търсене на социален баланс в крайния неолиберализъм.
Според мен изходът за България е национален консенсус за Национална стратегия за развитие на страната в следващите 20-30 години във всички области-индустрия, енергетика, образование, здравеопазвание и т.н. За тези 33 години се нагледахме и изпатихме на хаос, липса на дългосрочни визии и стратигии, на приемственост, на сателитен синдром у нашите политици. Национална стратегия за развитието на България за следващите 20,30 години с участието на всички партии, граждански организации, експерти. Зная че липсата на консенсусна политическа култура у нас, че констатацията на народопсихолози че „двама българи правят пет партии” е отчайваща, но си струва да се !Връхлитащите ни кризи и досегашният ни 33 годишен път ни показват, че без дългосрочна, общонационална визия с години напред, без мъдро не тяснопартийно, а държавническо мислене България няма добро бъдеще!

Нека си спомням думите на Великият Николай Хайтов
"" Загубим ли България- загубили сме всичко!".