По пътеката
Автор: Камелия Базова
По пътеката- там към полята,
към зеления влажен килим
Да погалим със стъпки земята
поглед впили в небесната шир!
По пътеката- там край реката,
при блещукащи игриви лъчи
те лудо гонят се по водата-
да ги хванем с възхитени очи!
По пътеката- там към стадата,
в живописния кът от цветя
и сред пресния мирис на тревата
да отворим широко душа!
По пътеката- там към небето,
в необятния синкав простор-
нежно плуващи облаци светят
озарени от слънчевий взор!
По пътеката- там към живота,
към голямата бурна река-
сред море от облаци страшни
да разтворим чадър от цветя!
Да разтворим душите си нежно
и от тях да цъфне небесната шир,
в необятния простор от надежда
да открием пътеката- Мир!
Мир в душите, в сърцата да свети,
Да пронизва гъста тъма,
Да погалим живота със цвете,
Доброто да цъфне по всички поля!
А после ще се мръщи ли небето?
Облаци страшни ще сеят ли плач?
Може би, но пак ще потърсим пътека
да ни води и в светло и в здрач!