ВЕЧЕН ЗОВ

Вечен зов

Автор Камелия Базова

Букет от обич разцъфтял-
блести тъй нежно в мрака
Животът го подритва онемял,
заспива от умора и не чака

Не чака даже утрешния ден,
не търси залезът, звездите
Заспива пак на прага уморен,
венец от сълзи тихо сплита...

Потъпкал обич, светлина
Животът нищо не очаква,
Тлеееща, мъждукаща едва
свещта в сърцето бавничко угасва

И черния воал така постлал е,
че в нищото той скрива своята същност
Животът от умората заспал е,
Човекът и душата му униват също...

Но ето- силна, ярка светлина-
Небето синьо нежно се разтваря
и Господ Бог в душата му се взря
и тихичко с човека разговаря:

" Вярата в живота си сбъдни,
че тя е твой спасител верен
във радост, горест, мъки и беди
душата ти към смисъла повежда!"

И няма вече студ и мраз,
животът уморен не спира пак на прага! Човекът се роди отново!
От небето чу се глас:
"Бъди, обичай, вярвай и Прощавай!"